
Sign up to save your podcasts
Or
Ето го и епизод 13 на подкаста, в който разръчкваме вечната и любима тема за книгите и филмите по тях със сценаристите, читателите и киноманите Александър Спасов и Мариана Събева. С тях си говорим за пренасянето на вълнуващи истории от лист на лента, за принципите в работата на сценариста, какво може да провали адаптацията на една суперуспешна книга, защо не се издават сценарии като книги, защо Мариана се е втрещила от сценарий на Михаел Ханеке, какво мечтае да адаптира за екран Сашо, плюс още много чудесии в интервюто.
В нашата част две български книги: „Бащата на яйцето“ от Борис Христов и „Прекъсването на Самсара“ от Елена Алексиева. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем “Avalanche” от Ленард Коен в превод на Гергана Ранчева по поръчка на подкаста (виж го по-долу заедно с линкове към оригиналната песен и смазващия кавър на Ник Кейв).
Някои от книгите и филмите, които споменаваме:
Както и стихотворението/песента „Лавина“ от Ленард Коен в превод на Гергана Ранчева:
Тъй встъпих в лавината
Тя затрупа моята душа
Когато не съм този гърбавия пред очите ти,
Аз спя под златната планина
Ти, който искаш да покориш болката,
Трябва да се научиш, да се научиш да ми служиш вярно
Нанасяш ми удари неволно
Докато слизаш за златните си блага
Този сакатия, когото обличаш и храниш,
Не усеща ни студа, ни глада
Той няма нужда от твоето присъствие
Не и тук в сърцето, в сърцето на света
Когато съм на пиедестал
Не ти си ме издигал там
Твоите закони не ме подтикват
Да се кланям уродлив и оголял
Аз самият съм пиедесталът
На тази грозна гърбица, в която си се взрял
Ти, който искаш да покориш болката
Трябва да научиш какво ще ме омилостиви
Трохите от любов, които ми предлагаш
Са трохите, които оставял съм след себе си
Твоята болка няма мощ тук
Тя е просто сянката, сянката на моята рана
Започнах да копнея по теб
Аз, който не зная що е жажда
Започнах да разпитвам за теб
Аз, който не зная що е нужда
Ти казваш, че изоставил си ме
Но всеки твой дъх ме обгражда
Не се загръщай в тези дрипи за мен
Знам, че не си беден
И не ме обичай тъй ревностно сега
Когато знаеш, че не си убеден
Дойде твоят ред, любов
В твоята плът аз съм облечен
И самата песен в изпълнение на Ленард Коен и на Ник Кейв.
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
5
22 ratings
Ето го и епизод 13 на подкаста, в който разръчкваме вечната и любима тема за книгите и филмите по тях със сценаристите, читателите и киноманите Александър Спасов и Мариана Събева. С тях си говорим за пренасянето на вълнуващи истории от лист на лента, за принципите в работата на сценариста, какво може да провали адаптацията на една суперуспешна книга, защо не се издават сценарии като книги, защо Мариана се е втрещила от сценарий на Михаел Ханеке, какво мечтае да адаптира за екран Сашо, плюс още много чудесии в интервюто.
В нашата част две български книги: „Бащата на яйцето“ от Борис Христов и „Прекъсването на Самсара“ от Елена Алексиева. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем “Avalanche” от Ленард Коен в превод на Гергана Ранчева по поръчка на подкаста (виж го по-долу заедно с линкове към оригиналната песен и смазващия кавър на Ник Кейв).
Някои от книгите и филмите, които споменаваме:
Както и стихотворението/песента „Лавина“ от Ленард Коен в превод на Гергана Ранчева:
Тъй встъпих в лавината
Тя затрупа моята душа
Когато не съм този гърбавия пред очите ти,
Аз спя под златната планина
Ти, който искаш да покориш болката,
Трябва да се научиш, да се научиш да ми служиш вярно
Нанасяш ми удари неволно
Докато слизаш за златните си блага
Този сакатия, когото обличаш и храниш,
Не усеща ни студа, ни глада
Той няма нужда от твоето присъствие
Не и тук в сърцето, в сърцето на света
Когато съм на пиедестал
Не ти си ме издигал там
Твоите закони не ме подтикват
Да се кланям уродлив и оголял
Аз самият съм пиедесталът
На тази грозна гърбица, в която си се взрял
Ти, който искаш да покориш болката
Трябва да научиш какво ще ме омилостиви
Трохите от любов, които ми предлагаш
Са трохите, които оставял съм след себе си
Твоята болка няма мощ тук
Тя е просто сянката, сянката на моята рана
Започнах да копнея по теб
Аз, който не зная що е жажда
Започнах да разпитвам за теб
Аз, който не зная що е нужда
Ти казваш, че изоставил си ме
Но всеки твой дъх ме обгражда
Не се загръщай в тези дрипи за мен
Знам, че не си беден
И не ме обичай тъй ревностно сега
Когато знаеш, че не си убеден
Дойде твоят ред, любов
В твоята плът аз съм облечен
И самата песен в изпълнение на Ленард Коен и на Ник Кейв.
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
14 Listeners
4 Listeners
2 Listeners