Честита Нова година втори път с ето този истински пълнокръвен епизод, който мътихме бая време, но мътенето определено си заслужаваше. В него си говорим със зашеметяващия Росен Петков, колекционер на творби от българския модернизъм и старопечатни книги, който ни разказва как се събира и съхранява огромна (ама наистина огромна) колекция, как се намират и по какво се познават редките издания, какъв е смисълът от колекционирането на книги изобщо, и още любопитни истории. Преди това, в нашата част: бодлите на царската корона, поглед през пролуките между къдрави дървета, области, обвити от смарагдова мъгла, изобщо всичко, но не и умора. Приятно и благодарим!
Повече информация за основната колекция на нашия гост и съпътстващия я каталог има тук
В групата За старите книги и компютърните изкуства / Old books and computer arts се влиза оттук
Групата Bookbinding design ще намериш тук
Нещото, което си заслужава: документалното бижу Bulgaria 1985-1995: Everything, but not fatigue от Blood Becomes Water
Някои от книгите и личностите, които споменаваме:
„Корона от тръни“ от Стефан Груев в превод на Слава Ораховац, Никола Боцев и Евгени Силянов, изд. „Български писател“
„Врява и безумство“ от Уилям Фокнър в превод на Кръстан Дянков, изд. „Нике“
Издание на Остромировото евангелие от 1853 г.
„Горски пътник“ от Георги С. Раковски, изд. „Българска история“
„Показалец, или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч.“ от Георги С. Раковски, изд. „Гута - Н“
„Български народни песни“ от братя Миладинови, изд. „Българска история“
„Под игото“ от Иван Вазов, изд. „Захарий Стоянов“
„Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“ от Николай Райнов, изд. „Народна библиотека - Пловдив“
„Богомилски легенди. Страници от историята на света“ от Николай Райнов, изд. „Изток-Запад“
„Рибен буквар“ от Петър Берон, изд. „Българска история“
Устав на БРЦК
Изданието на „Для голоса“ от Маяковски, оформено от Ел Лисицки
„Изворът“ от Айн Ранд в превод на Божидар Маринов, изд. „Изток-Запад“Юрий Венелин / Боян Райнов / Богомил Райнов / Гео Милев / Лайош Кашак / Magna Carta
Стихотворението от Георги Рупчев, извадено от издадената през 86-та стихосбирка „Смяна на нощната стража“:
Не ме докосвайте, макар да съм докоснат вече,
Аз помня как сред мъжделивата позлата,
разплакана онази разпиляна вечер,
Венера ме целуна на сбогуване,
върни ни, молим те. Не искаме
И аз последвах гласовете им – и гласовете
през глухи омагьосващи гори,
където клонките прекършени
прибавяха се нови гласове
се сгромолясаха връз мене.
Не ме докосвайте, крещях,
Така обратна е съдбата ни,
не ме оставяйте, не ме оставяйте.
през часовете на живота ми
любовните ми дни умираха,
Привикнах и с мълчанието на бликащата кръв,
каквото има да се научава.
през дефилета и през пущинаци ще го преведа
обвити от смарагдова мъгла,
Като се приберем със шепота,
ще сритам оня некадърник,
– тогава се върнете, ако искате,
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0