
Sign up to save your podcasts
Or


Gaudeamus igitur! Отпочваме академичната учебна година на подкаста с ето този чуден епизод, в който си говорим за аудиокнигите с издателката на – какво друго – аудиокниги Ана Клисарска от Storyside. Как се издават аудиокниги в България, какви са спецификите на този книжен пазар, има ли вземане-даване с традиционното книгоиздаване, кои книги се слушат и какви хора ги слушат, как се избират книги за аудиопубликация, какви тайни нашепват метаданните на аудиоиздателите и още, и още, и още. Преди това, в нашата част: върховно обяснение в любов към музиката, блокбъстър от 1592 година и напълно неподготвени хора. Приятно и благодарим!
Всички издания на Storyside са тук
Някои от книгите и личностите, които споменаваме:
Стивън Грийнблат / Ваня Щерева / Стивън Кинг / Стивън Фрай
Поетичните миниатюри или миниатюрната поезия (сигурни сме, че и двете биха го подразнили, за което се извиняваме) от Даниил Хармс в превод на Здравка Петрова:
Четири илюстрации как новата идея стъписва човек, който не е подготвен за нея
I
Писател: Аз съм писател.
Читател: Аз пък мисля, че си лайно!
(Писателят за няколко минути остава като вцепенен от тази нова идея и пада мъртъв. Изнасят го.)
II
Художник: Аз съм художник.
Работник: Аз пък мисля, че си лайно!
(Художникът веднага пребеля като платно
и кат тревица се полюшна,
и неочаквано се тръшна.
Изнасят го.)
III
Композитор: Аз съм композитор.
Ваня Рубльов: Аз пък мисля, че си лайно!
(Дишайки тежко, композиторът просто се свлича на земята. Неочаквано го изнасят.)
IV
Химик: Аз съм химик.
Физик: Аз пък мисля, че си лайно!
(Химикът не продума повече и тежко рухна на пода.)
13 април 1933 година
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
Честита Нова година втори път с ето този истински пълнокръвен епизод, който мътихме бая време, но мътенето определено си заслужаваше. В него си говорим със зашеметяващия Росен Петков, колекционер на творби от българския модернизъм и старопечатни книги, който ни разказва как се събира и съхранява огромна (ама наистина огромна) колекция, как се намират и по какво се познават редките издания, какъв е смисълът от колекционирането на книги изобщо, и още любопитни истории. Преди това, в нашата част: бодлите на царската корона, поглед през пролуките между къдрави дървета, области, обвити от смарагдова мъгла, изобщо всичко, но не и умора. Приятно и благодарим!
Повече информация за основната колекция на нашия гост и съпътстващия я каталог има тук
В групата За старите книги и компютърните изкуства / Old books and computer arts се влиза оттук
Групата Bookbinding design ще намериш тук
Нещото, което си заслужава: документалното бижу Bulgaria 1985-1995: Everything, but not fatigue от Blood Becomes Water
Някои от книгите и личностите, които споменаваме:
Юрий Венелин / Боян Райнов / Богомил Райнов / Гео Милев / Лайош Кашак / Magna Carta
Стихотворението от Георги Рупчев, извадено от издадената през 86-та стихосбирка „Смяна на нощната стража“:
Танхойзер
Не ме докосвайте, макар да съм докоснат вече,
не ме докосвайте.
Аз помня как сред мъжделивата позлата,
във пещерата си,
разплакана онази разпиляна вечер,
Венера ме целуна на сбогуване,
целуна ме
и аз
излязох.
Аз помня
онзи мъртъв ден,
когато осъзнах заплахата
в един изригващ миг,
наричан твърде често
„сладостен“.
В безвремието
подир този миг
дочух
как моите души
заплакаха.
Върни ни, казваха ми те,
върни ни, молим те. Не искаме
да те оставяме.
И аз последвах гласовете им – и гласовете
ме последваха
през глухи омагьосващи гори,
където клонките прекършени
кървят и стенат,
прибавяха се нови гласове
и после
всички те изчезнаха.
И после всички те
се сгромолясаха връз мене.
Не ме докосвайте, крещях,
не ме докосвайте,
аз вече нямам как
да бъда недокоснат.
Къде съм, как
дойдохме тук? Къде
отивате?
Така обратна е съдбата ни,
така объркана е болката,
недейте,
оставете ме,
не ме оставяйте, не ме оставяйте.
Не знаех, че
и любовта
убива.
Запомних
часовете на смъртта,
през часовете на живота ми
избродени,
знам как
любовните ми дни умираха,
как съм умирал
аз тогава.
Привикнах и с мълчанието на бликащата кръв,
и със скимтежа
на кръвта затворена,
добре,
сега и вас ви чух –
научил съм,
каквото има да се научава.
Ще се съвзема
и с един-единствен глас
ще си вървим обратно,
забравихте го,
спял,
ще го спася,
у мене е,
през дефилета и през пущинаци ще го преведа
до пещерата,
през области,
обвити от смарагдова мъгла,
като
в съновидение,
където зная –
и сънят убива.
Като се приберем със шепота,
ще сритам оня некадърник,
който хърка до богинята,
ще го заколя,
ще съм коленичил,
за изневярата си
получавам
ПРОШКА
– тогава се върнете, ако искате,
примамвайте ме,
говорете,
викайте,
ала сега,
сега не ме докосвайте.
Не ме докосвайте.
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
За по-лесно започваме годината (през април, хъхъхъх) със специален епизод. В него ви срещаме с Тодора Радева, културен мениджър, писателка и създателка на фондация „Прочети София“, която бе така любезна да ни разкаже за четенето като преживяване и организирането на формати, предлагащи възможности за близки срещи между литературата и хората, които я обичат, създават, разпространяват, превеждат и четат. Както винаги специалките са лишени от бълнуванията на водещите в началото, така че бързайте да се гмурнете директно в разговора. Е, правим и един важен анонс, за който се готвим вече цели пет години. Приятно слушане и благодарим!
Ето къде е информацията за предстоящите и минали Литературни срещи
Повече за дейността на „Прочети София“ ще научите тук
Литературната карта на София е тук
Открита литература ви очаква тук
Някои от книгите и личностите, които споменаваме:
Ю Хуа / Мария Степанова / Шехан Карунатилака / Мира Добрева / Снежина Петрова / Софи Оксанен / Марий Росен / Александър Вутимски / Калоян Праматаров / Атанас Далчев / Албена Тодорова / Александър Шпатов / Анджела Родел / Мария Вутова / Джузепе дел’Агата / Лора Шумкова / Тони Николов / Зорница Христова/ Катя Зографова / Северина Станкева / Камелия Спасова / Мария Калинова / Васил Видински / Йордан Велчев / Пати Смит / Поли Джийн Харви / Ник Кейв
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
Завършваме годината мощно, с топовни гърмежи, с изригване на вулкана Кракатоа (това от 1883 г.), със седемте тръби на ангелите на Апокалипсиса, наречете го както искате, но накратко – радиоводещият и журналист Васил Върбанов ни гостува в такава шеметна говорилня-прескочи-кобилка, че бедните водещи са ограбени от дар слово. Този брой на епизода не търпи описание, но все пак (всичко полято с обилни количества рокендрол): музиката в книгите и обратно, музиканти, които пишат, музиканти, които са издатели, книги за музиканти, превод на книги за музиканти, музиканти, вдъхновили книги, книги за измислени музиканти и още много. Изобщо този епизод е max it to the max. Преди това, в нашата част: фантастичен портал във времето, страсти и копнежи, покъртително стихотворение от джаз-тромпетист. Весели празници и до следващото четене!
Разговорът с госта ни е записан в студио „Никола Стойнов“ на Радио Тангра Мега Рок
Повече информация за концерта в прослава на Леми Килмистър на 28 декември ще намериш тук
Някои от книгите, композиторите и музикантите, които споменаваме:
Моцарт / Пучини / Монтеверди / Van Halen / Прокофиев / Чайковски / Dimmu Borgir / Крис Кристоферсън / Джанис Джоплин / Сузан Вега / The Kinks / Сиксто Родригес / Стиви Никс / Майли Сайръс / Florence and the Machine / Cream / Spencer Davis Group / Blind Faith / Стив Уинууд / Kings of Leon / Енио Мориконе / Брукнер / Чък Бери / Леми Килмистър / Ози Осбърн / Beastie Boys / Хенри Ролинс / Black Flag / Rollins Band / Били Гулд / Faith No More / Скот Маккензи
Стихотворението от Борис Виан в превод на Рада Баларева и Румен Леонидов, изкопано от дебрите на сп. „Факел“:
Дъното на моето сърце
На мен
Ще бъда откровен – макар че нямам този навик.
Ето: Щастлив ще съм, когато кажат
По телефона – ако още има телефон, –
Когато кажат
"В" като Виан …
Добре, че името ми
Не започва с "Д".
Защото дъ-то като Виан би ме измъчвало страхотно.
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
Докато ви готвехме специалка, произведохме цял-целеничък епизод, без да искаме. Той все пак е специален поради привидно нишовата тема, но всъщност е общочовешки и универсален, защото главният герой в този епизод е пуснал коренчета из почти цялата световна литература от 1616 г. насам. Поканихме големия англицист и преводач проф. Александър Шурбанов, за да си говорим за Уилям Шекспир – човека, драматурга, актьора, предприемача, мистерията, гласа на английския ренесанс, който продължава да кънти през вековете. Какъв ни е Шекспир и защо ни е да знаем повече за него, защо няма друго такова чудо в световната литература, как и защо е актуален 400 години по-късно, как филизите на творчеството му достигат и до България, как и защо да го четем днес и още в интервюто. В нашата част избухваме с италианско кино, българска лагерна литература, мечешки мемоари и есенна разходка с американска поетеса. Приятно и благодарим!
Малка част от богатата биография на нашия гост:
Първи публикувани стихотворения – към края на гимназията,1957 г. в сп. „Родна реч“; последни в периодиката – сп. „Съвременник“, 2025 г. Първа поетична книга – „Третата ръка“ (1977 г.), последна – „Закуска с нар“ (2021 г.). Поетични книги в превод на други езици – издадени в САЩ (2002), Северна Македония (2016), Италия (2019), Испания (2024).
Първи значителен поетичен превод – Джефри Чосър, „Кентърбърийски разкази“ (1970 г.). След това – Милтън, Шекспир, Марлоу, Джон Дън, Колридж, Рабиндранат Тагор, Дилън Томас, стихове и проза за деца. Последни преводни книги: „Потомството на Чосър“ (англоезична поезия от XIV до XXI в.) и Алфред Тенисън, „Инок Ардън“.
Първа литературоведска книга – „Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир“ (1980 г.); последна: Shakespeare’s Lyricized Drama (2010 г.).
Професор, доктор на филологическите науки, почетен доктор на университетите на Съри и Кент, Великобритания. Преподавател по английска ренесансова литература в Софийски университет 1971-2009 г. Носител на Почетния знак на Софийския университет с огърлица. Лектор по български език и литература в Лондонския университет и в Калифорнийския университет, Лос Анджелис.
Изборни длъжности: ръководител на Катедра „Английска филология“ и декан на Факултет „Класически и нови филологии“ на Софийски университет; член-учредител на Съюз на преводачите в България, Сдружение на български писатели и European Shakespeare Research Association; учредител и пръв председател на Българско дружество за британски изследвания и The Three Seas Writers and Translators’ Council (международна литературна организация със седалище на о. Родос).
Някои от книгите и постановките, които споменаваме:
През епизода преминават и Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Едмънд Спенсър, Филип Сидни, Миряна Башева, Иван Славейков и Иван Цанев.
Стихотворението „Есенна разходка със Силвия Плат“ от Александър Шурбанов от стихосбирката „Предслънце“ (изд. Скалино, 2016):
Есенна разходка със Силвия Плат
През есенния парк,
където
ти приживе не си била,
за който
не си и подозирала,
вървя със теб –
със всичко,
останало от теб
(а то е всичко) –
една жена без кожа,
гола-гола
като душа ранена,
синьо-бяла
от студ
и с макове
наместо устни,
и без очи –
с очи,
извърнати навътре.
Вървя със теб
през делничното утро,
празнично
от слънцето
и от разсипаното злато
под краката ни.
Поглеждам те
със ъгълчето на окото —
гола
и страшно уязвима,
и далечна.
През тебе
светлината се процежда.
Аз стъпвам по алеята,
а ти –
встрани,
по връхчетата на тревите
като по ножове.
И ето езерото.
По-нататък —
автомобилен шум –
тътнеж на буря.
Ти трепваш
и минаваш над водите
като отвесен облак.
Аз оставам.
Аз продължавам по брега
и пътят ми
е толкова безкрайно обиколен,
че никога
не ще те стигна вече.
Вил чете Шекспир и по-специално неговия Сонет 136 в ето този стар, но златен епизод
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
Нов август, нова специалка! Съдбата ни поднесе възможност за среща с две супер отдадени читателки, които посвещават тонове лично време, за да движат и поддържат читателски клубове в Брюксел и Берлин. Ние, естествено, се нахвърлихме на възможността и сега ви поднасяме този специален епизод с участието на Рада Ганкова и Цветелина Тодорова. Кои са те и с какво се занимават в живия живот, какво е специалното на техните клубове, как работят и какви чудеса им се случват, ще научите в приятно дългия и интересен епизод. Както подобава на специалка, наши бълнувания в началото няма. Приятно слушане и весело лято!
Книжен клуб „Записки под възглавката“ е в Брюксел и тук
Книжен клуб „Между редовете“ е в Берлин и тук
Повече информация за изминалия Седми фестивал на българската книга в Брюксел
Някои от книгите, които споменаваме:
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
Възкръсваме със зеления април – най-жестокия месец според Т. С. Елиът и когато, по Чосър, „птичките губят съня си“ – за да си говорим за графичните форми на разказ с илюстраторката Мила Янева-Табакова и комикс експерта Андрей Андров. И право да си кажем, доста ни хареса как се получи този епизод. Как се създава комикс? Къде се крие ключето на притегателната сила на този жанр? Каква е рецепцията на графичните романи в милата ни родина и има ли мегдан за тях? Защо е важно да общуваме с такъв тип литература и защо това не са просто „забавни картинки“? И още нърдщина в епизода. Преди това – в нашата част: енигматичната взаимосвързаност на нещата, първият български превод на основоположника на графичния роман, лебедовата песен на най-самобитния глас в американската проза, буйни танцьори и (отдавна не сме го имали!) нещо, което си заслужава. Приятно слушане!
Част от работата на Мила ще намериш тук, тук и тук
Новата Дъга и всичко под и около нея са тук
За следващото Комикс Кафе ще научиш тук
Важното за Награда за превод „Виктор Пасков“ е тук
Някои от комиксите, книгите, авторите и издателствата, които споменаваме:
Стихотворението от Ейдриън Мичъл в превод на Александър Шурбанов:
Аз обичам танцьори, които тропат.
Изтънчеността
подхожда на известни дървета, на някои птици,
на скъпи дукеси, на скъпи уличници.
Изтънчеността – тя е дребничко нещо,
необходимо на второразредните поети
и второразредните футболисти.
Но големите танцьори тропат, тропат буйно,
мъчейки се да запазят равновесието си на земното кълбо.
Тропат, за да бъдат сигурни, че то е още там,
тропат, за да му покажат, че танцуват.
Музиката пъшка и трещи край тях
и танцьорите са потни – те обичат да са потни.
Прелестните капки се търкалят по червената им кожа,
пръсват се във въздуха
като ноти на музика.
Аз обичам танцьори като теб, които се потят и тропат
и пропукват тавана, когато скочат.
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
Последният за годината епизод посвещаваме на литературата, която обитава границата между художественото и действителното: художествената документалистика/журналистика a.k.a. nonfiction-а. Какво представлява този жанр, защо е непопулярен в България, въпреки че имаме традиция в него, как се пише и какво прави този тип литература, кои са книгите в задължителния списък за четене обсъждаме с писателя и журналиста Димитър Кенаров. В нашата част: желирана есетра, колоквиум, възлюбена, шрифтове.
Някои от книгите, които споменаваме:
Откъсът от Песен втора от „Песен на песните Соломонови“ (Издателство за поезия „Да“) в поетически превод на Иван Методиев:
Гласът на обичания!, ето, той иде,
скача по планините, играе по хълмовете.
На сърна ми прилича моят възлюбен
или на млад елен.
Ето, стои зад стената ни,
гледа в прозорците,
надниква сега през решетките.
Заговори ми моят възлюбен и рече:
Стани, мила моя, излез прекрасна моя!
Ето, зимата вече отмина
и дъждът отваля и си тръгна,
и избликват цветята по тази земя,
и настъпиха дните на птичето пеене,
гургулицата търси гласа си в земите ни;
предусещат смокините първия плод
и ухае цветът на лозниците.
Стани, мила моя, излез прекрасна моя!
Гълъбице моя в скалните пукнатини,
в спотаенията на стръмнините!
Покажи ми лицето си,
дай ми да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък
и лицето – прекрасно.
Изловете лисиците,
дето погубват лозята ни,
изловете лисичетата,
че лозята ни вече цъфтят.
Възлюбеният ми е мой и аз съм негова,
сред кринове пасе своето стадо.
Догде денят довява хлад
и сенките пробягват,
върни се, мили, и бъди като сърне
и като млад елен бъди
в скалистите пътеки.
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
Учебната година започва за нас с 24-ия епизод на подкаста, в който ни гостува литературната агентка Гергана Панчева – своеобразен еднорог на българската литературна сцена, който подписва договори за издаване на български книги в чужбина със завидна скорост. Гергана ни разказва за професията си, за работата си с автори, преводачи и чуждестранни издателства, за книжните панаири по света, и дава някои ценни съвети на авторите, които търсят излаз на международния пазар. В нашата част: две елегии – едната от Унгария, другата от Швейцария, книгата, която не дава на Вил да спи, пет минути за овдовялата любима и памет за Любомир Николов-Нарви. Напред към епизода.
Емануел Икономов за писателя и преводача Любомир Николов-Нарви
Литературна агенция „София“ ще намериш тук
Някои от книгите, които споменаваме:
Стихотворението от Имре Оравец от стихосбирката „Подходящият ден“ (изд. „Ерго“) в превод от унгарски на Мартин Христов:
Към овдовялата любима
Когато сърцето ми удари за последен път
и склопят очите ми,
ти ще врастнеш във всичко,
ще проникнеш в облегалото на кревата,
в кирпича на къщата,
в градинските рози,
в скърцането на катафалката,
ще се пропиеш в камъка над мен,
в сипея на планината,
в небесната синева,
във вечерната песен на косовете,
ще населиш мойте дъбове в гората,
гуглите на гъбите,
уханието на мащерката,
следобедната дрямка на сърните,
ще бъдеш във всичко,
в земя и вода, в огън, във въздух,
навсякъде ще бъдеш,
защото аз ще съм навсякъде.
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
Хопа-тропа, имаме нов епизод, посветен на клубния живот в книжния му смисъл, разбира се. Как се прави и поддържа книжен клуб, защо са ни книжни клубове изобщо, какви книги се четат и как се избират, как протичат срещите, хвърчат ли искри между участниците, какво е мястото на социализирането и как книжните клубове променят контекста обсъждаме с Ирина и Наталия от клуб „Люти чушки“. В нашата част: чувствителна книга, поетичен роман, вирхов блус. Споделяме и препоръка, може още да е актуална.
Можеш да се свържеш с онлайн книжен клуб „Люти чушки“ на някое от следните места:
https://lyutichushkibookclub.wordpress.com/
https://www.facebook.com/lyutichushkibookclub
https://www.instagram.com/lyutichushkibookclub/
https://www.goodreads.com/user/show/40146174-nataliya-bogdanova
Други книжни клубове, които споменаваме:
The Book Club Sofia
Читателски клуб Варна
Някои от книгите, които споменаваме:
Неща, които си заслужават:
Стихотворенията от Мария Вирхов:
вирхова приказка
през сключените пръсти на коралите
прозира скелетът на малката русалка
ръце разперила в недоумение
с медуза във изтлелите коси
невинна бе приела тя смъртта си
от семето на своя принц неверен
погребана от южната вълна
се полюлява в тишината на водата
накъсана на ивици от плясъка
на гладни птици над морето сутрин рано
когато слънцето е риба издокарана
***
Аз съм кралицата на суицида
на пясъка и на строшените стъкла
имам безброй първородни деца
и всяко от тях с различен баща
всички бащи на света
Аз съм кралица на суетата
на жълтата пяна на сивия дъжд
имам плащ от очите на бляскава жаба
и с него приспивам своята плът
своята бляскава плът
Аз съм кралица на ланшната шума
на мократа зима на сухата смърт
но щом лятото дойде аз си отивам
да гледам как тихо цъфти плесента
о как тихо цъфти плесента
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
From the publisher's feed

7 Listeners