Добре дошли в епизод 12 на подкаста, с който откриваме новата година. Случайно или не, стартираме с темата за редакторската работа с два истински лъва – Борис Минков и Емануил А. Видински, които освен редактори са и автори, преводачи, литературни критици, преподаватели и завладяващи събеседници. Чуйте суперинтересните истории, поръсени с автоирония, за това как се става и се работи „редактор“, как се или не се редактират големи имена в нашата литература, как Борис Минков насмалко да пренапише известен български автор и как звучи Реймънд Карвър без редакторска намеса. Това плюс още в интервюто.
Преди това в нашата част Мишо говори за сборника с разкази „Мама Леоне“ от Миленко Йергович, а Вил – за „намерена“ поезия върху етикет на душ-гел. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ най-сетне отново четем стихове по селекция на Мишо, този път от дебютната стихосбирка на Румен Павлов „Отвор“. С тъга изпращаме още един голям професионалист – изключителния познавач на китайската литература и култура, преводача, писателя и поета Петко Хинов.
Някои от книгите, които споменаваме:
- „Мама Леоне“ от Миленко Йергович в превод на Русанка Ляпова, изд. „Жанет-45“
- „Сараевско Марлборо“ от Миленко Йергович в превод на Русанка Ляпова, изд. „Жанет-45“
- „Доброжелателните“ от Джонатан Лител в превод на Георги Ангелов, изд. „Колибри“
- „Основни понятия в китайската мисъл и култура“, сборник в 6 тома в превод на Петко Хинов, изд. „Изток-Запад“
- „Сън в алени покои“ от Цао Сюецин в превод на Петко Хинов, изд. „Изток-Запад“
- „Уморен да се раждам и да умирам“ от Мо Йен в превод на Петко Хинов, изд. „Летера“
- Par avion от Емануил А. Видински, изд. „Жанет-45“
- Списание „Факел“, брой 2, 2007 г.
- What We Talk About When We Talk About Love от Raymond Carver
- „Политически театър“ от Ервин Пискатор в превод на Георги Ганев, изд. „Наука и изкуство“
- „Цитаделата“ от Арчибалд Кронин в превод на Владимир Аврамов, изд. „Фама“
- „За писането. Кореспонденция. Толстой“ от Лев Толстой в превод на Петрана Пасева, изд. „Лист“
Кампанията на издателство „Изток-Запад“ в подкрепа на семейството на Петко Хинов
„Намерените“ стихотворения, за които говори Вил:
The Relaxed Abalone
Abalone, like inkfish,
needs prodigious pounding
if it has died in a state
of tension.
Намерено и подредено в стих от Rosemary Waldrop в книгата The Joy of Cooking.
И намереното върху етикета на ей този душ-гел Molton Brown:
London Via Cape York
A salt-sprayed collision
of the ocean swell
against rugged
outcrops.
Waves lapping in
uncharted caverns.
A peninsula awaiting
a great exploration.
Awash your senses
with sea-soaked
adventure.
Както и стихотворенията от стихосбирката „Отвор“ от Румен Павлов, изд. „Екрие“:
смирение
Едно намерено крило в полето
ще сравня по крехкост
с влакната в тялото ми на човек.
И двете са пихтиести,
отделят газове при гниене,
играят важна роля за движението -
оттам за мястото, местата и местенцата.
С перата са писани много истории за
крехкостта,
отнесените покриви,
за крехките есенни пориви,
за трудните зимни разследвания
по вълчите стъпки, във вълчите нощи.
С човешката плът са гонени вълците,
с капани от черна стомана -
остриетата плуват в бяла сланина,
вълчетата плуват в бездънни утроби.
А крехките мускули
се отпускат и свиват,
отпускат и свиват,
отпускат и сливат с крехката кал,
отпускат и сливат със зимното слънце,
което ги свива в сърцевините си,
крехки като отрязани крила
в небето.
Давя се в облака
с форма на брадва.
Не искам от нищо
по много.
Стар живот
Един от нас е другият. Но кой ли?
Събудихме се с тъпани в стомаха.
Викът ни беше в техните бумтежи -
понеже бяхме птици, бяхме в бяло.
Не знам защо се сещаме за прошка
във някакви специални дни студени.
Машина за сълзи е февруари -
да бъдеш втори само озлобява.
Аз гледам във небето и във локва
и всяко от очите ми е слънце -
последните останки от луната
са паметник на падналите първи.
По залез истината ни говори:
„Живейте, криво-ляво, но живейте!“
Дали ако се чудим твърде много,
течението няма да замръзне
и ние с него, толкова зелени,
загубени из кратерите лунни,
изметени от майчините дворове,
обхванати от облаци и обръчи?
Прощавам, нека космосът ме чуе -
и само ако иска, ще погледна.
Един от нас е другият. Но кой ли?
Не казвай: „Уморих се. Ще поседна.“
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
