Години наред наблюдавах около себе си умни, аналитични, будни хора, които вършеха работата си по най-добрия възможен начин. Но колкото и да се стараеха, колкото добри и отдадени да бяха на това, което правят - способностите им сякаш оставаха неоценени. Те са малко като инфраструктурата - знаеш че е там, разчиташ на нея, но същевременно почти не я забелязваш. Подмазвачът от друга страна е всичко друго, но не и невидим. Какво можем да научим от подмазвача и да го приложим в унисон с нашите ценности? Този епизод е за хората, които чустват, че трудът им и този на екипа им, остава невидим.

Мечка страх, мен не · Вътрешният маркетинг—пътят на неподмазвачa (част II)