5 стотинки

В този епизод ще ви срещнем с Ивелин Николаев, който е баща на дете с аутизъм. Разговорът е супер откровен, но не си мислете, че ще е в посоката "Колко е зле положението". Не! Даже напротив. Ивелин работи в голяма IT компания в София, където вече има политики за приобщаване на хора в това състояние. И да, както ще разберете от разговора - това не е увреждане, а състояние и то има дори някои предимства.

Говорим си за това как да разбираме хората с аутизъм и как да наблягаме на силните им страни, за включването и успехите, които те могат да постигнат след това. Разговорът върви леко и е напълно лишен от оплаквания и мрънкане, дори напротив.

Ще чуете как да разпознавате тези хора, как да се държите към тях по време на интервю за работа, каква среда да бъде осигурена, за да имате максималната добавена стойност от участието им в екипа, от какво имат нужда те, както и стотиците хиляди други хора с увреждания.

Напълно разбираме, че нашата концепция за среща с "нормални хора" на пръв поглед може и да бъде атакувана от стереотипи тук, но всъщност се оказва, че аутистите са част именно от онези "нормалници", които винаги търсим, най-малкото защото за тях концепцията за лъжата и лицемерието не съществуват.

Монтажът пак го направи Сашо. Извиняваме се за лошото качество на единия микрофон, но точно в деня, в който записвахме, някак всичко много искаше да се обърка.

В този епизод сме с един счетоводител, който е счетоводител в свободното си време, което се опитва да има всеки ден по около осем часа. Защото в другото време, което няма как да се нарече свободно Тихомира Методиева - Тихич е всичко, което няма как умът ви да комбинира на едно място. Или всъщност има, ако чуете разговора. 

Да започнем оттам, че освен да вижда красотата на счетоводството (което не става с едно наистина просто око), тя има и поглед върху света, който е достатъчен, за да бъде член на Асоциацията на професионалните фотографи в България и да снима за BulFoto Agency. Предполагаме, че си спомняте за едни много яки снимки от протестите през лятото -  е, голяма част от тях са нейни. Както и други снимки от мястото на събитието като пожари в Бистришко бранище и Рила, когато е била доброволец при гасенето. Да, доброволец към пожарната! От онези, които ги пускат в планината, за да спасяват населени места за едно с професионалните пожарникари. И какво се случва, когато останеш сам срещу фронта на огъня? А както се случва, когато ти звъннат от щаба и буквално ти крещят да се махаш оттам, защото фронтът на пожара е обърнал посоката си? Такива лични истории има много в този разговор. Както има и други - за едно спускане по Дунав зимата сама с лодка, или за кирките, лопатите и четките по време на археологически разкопки, които са алтернатива на едни други багери и простотия...

А с Тихича си мислехме, че ще говорим за доброволчество в Ковид отделенията... Само... И може би за онзи човек, който след дълго време на легло е станал и победоносно е вдигнал ръка "АЗ МОГА ДА ХОДЯ!"

Това е един разговор за доброто, което даваш, за да може накрая да кажеш, че кармата ти е да срещаш само добри хора.

Монтажът пак го направи Сашо. Извиняваме се за лощото качество на единия микрофон, но точно в деня, в който записвахме, някак всичко много искаше да се обърка.

Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.

Приятно слушане!

"Разликата между успешния и неуспешния емигрант е, че неуспешният се връща, за да си оправи зъбите"

Това е един епизод, който направихме с Дими Деянски от Inside Joke. И си говорим за StandUp комедия, за това как се случват нещата в София и България, но и за Канада и САЩ.  

Inside Joke можете да намерите във Фейсбук тук: https://www.facebook.com/standupcomed...​, както и на сайта им: https://www.insidejokestandup.com/​

С Дими се опитахме да дефинираме много неща - какво е точно StandUp Comedy, какво е Open Mic, как се сформира як екип и защо членовете му се разбират така добре, какви са правилата на StandUp комедията и наистина ли тя е сцена на свободното слово. До тук може би звучи малко сухо като описание, но не забравяйте, че в студиото имаме истински комедиант и разговорът въобще не е суховат. 

Говорим си и за много други неща - за семейството и бащинството, за емиграцията в Канада и защо там обществото функционира по-добре отколкото тук, за успешния и неуспешния емигрант и защо той се е завърнал да живее в България. 

Разбира се, дефинираме и нормалните хора, отново с леко намигване и доза сарказъм, вярваме обаче, че всеки ще се разпознае в разговора. Най-вече обаче ще се зарадват жените, а Ина по едно време яко махаше с ръце от радост, когато чу, че жените са по-"умни" в този тип хумор. 

Монтажът пак го направи Сашо, а Ина мина на качествен контрол връз него. Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.

В този епизод Сашо и Ина за пръв път пробват видео запис на цялото си "излагане". Можете да ги видите в www.youtube/42training.

Затова и са си избрали да разкажат по три истории всеки, които са били свързани с неща, които на пръв поглед са изглеждали нормално, но накрая всичко се е преобърнало.  

Говорим си за: 

Монтажът пак го направи Сашо, а Ина мина на качествен контрол връз него. Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.

Това е един разговор в две части, които на пръв поглед нямат нищо общо, освен това, че с нас е Катерина Стоянова от CVS България, с която говорим за доброволчество и бежанци, а после и за нейния опит с КОВИД 19, тъй като тя е един от онези хора, които наскоро се сблъскаха доста тежко с болестта.

Ще чуете много неща, но всички те са под едно мото – че, когато правиш добри дела за останалите, обикновено има много хора, които правят същото и за теб, когато изпаднеш в нужда.

Съвсем естествено в началото на разговора се фокусираме върху това какво прави Катерина и въобще кое я мотивира да продължава да се занимава. Минаваме през спомените за детството във Велико Търново и на село, отглеждано от всички баби в селото, през влизането в чужди дворове за „крадене“ на сливи, чувството да си у дома си, където и да си и ролята на детето организатор, което още като малко е събирало други деца, за да почистят парк. Днес Кат е част от екипа на една организация - CVS България. Това не е аптека, както са си мислели някакви хора, не е и пирамида, а Катерина въобще не се изживява като фараон. Зад абревиатурата стои Cooperation for voluntary service и е част от голяма международна мрежа за доброволчески обмен. Покрай тази организация преди години тя за пръв път започва да се занимава с темата за бежанците.

Говорим си за толерантността, за патриотизма и за национализма, за истинските бежански кризи, получаваните заплахи от доброжелатели и какво ли още не, свързано с работата ѝ в неправителствена организация.

Втората тема, по която говорим с Кат е скорошният ѝ опит с Ковид 19, но не си мислете, че е някаква сълзлива или пък истерична дискусия на тема колко е зле и как по-зле не може да бъде. Това, което е преживяла, много лесно би могло да се обяснява и в този ракурс, но за 5 стотинки Кат всъщност разказа какво ѝ е показал този вирус, какво е научила и как 22та дни в Пирогов всъщност променят живота ѝ.

Няколкото по 5 стотинки, които тази част от разговора ще остави у вас, са как не бива да игнорираме знаците, които животът ни дава понякога за важни неща, нуждата да се информираме правилно за нещата, които ни се случват, как смирението понякога помага да се справиш със сложни ситуации и да слушаме тялото си какво се опитва да ни каже.

Монтажът пак го направи Сашо, а Ина мина на качествен контрол връз него. Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.

В този епизод ще се опитаме да ви строшим няколко стереотипа. Поканили сме Мария Атанасова, тя през 2020 г. бе избрана за Млад европеец на годината и то не в онези безумни гласувания, които са в стил – Мис Овча Купел 2013 г., завършващи с масово мобилизиране на лайкове във Фейсбук, а напълно реално и експертно, от фондация Шварцкопф и след интервю в Берлин.

Млад европеец на годината си е съвсем реална награда, присъдена на европейско ниво в конкуренция с други младежи от целия ЕС. И ако се зачудите какво троши стереотипи, по-добре чуйте епизода, защото наистина ще ви щракне нещо между ушите.

Мария е от едно малко странджанско селце, учила е за акушерка, завършила е и сега учи политически науки в Будапеща. Била е младежки активист и доброволец от малка, участвала е в лагери на Фондация АРЕТЕ, била е ментор на младежи без родители в Социалната чайна във Варна. От 16 годишна живее самостоятелно и се справя с живота, но не защото нещо се е случило, а защото е искала да се развива, да учи и да постига неща. Едно дете на родителите си, тя споделя, че винаги се е чувствала подкрепена и им е страшно благодарна за това. Мария е и ромка, и българка, и европейка и по съвсем естествен начин обича страната си, мястото, на което е израснала и всичко. Т.е. може да я наречем и патриот. Това тук, в разговора, присъства като тема и покрай няколко супер готини истории за „близки срещи от третия вид“ с български младежи „националисти“, но ще разберете за тях, ако си ги чуете.

С нея си говорим още и за това - как се излиза от ромската общност, която е доста консервативна, както знаем, питаме се и кои са въпросите, които най-много я изнервят, защото често се задават от журналисти без особена мисъл - аджеба какво питат. Сашо също, въпреки, че не е журналист, задава такива въпроси в епизода, като прави уговорката, че напълно осъзнава колко е тъпо това. Ина от своя страна, щото се пада нещо като продуцент на епизода, дава допълнителен контекст по някои от темите, тъй като двете с Мария имат доста и интересни общи спомени.

Ето и линк към страницата на наградата: https://schwarzkopf-stiftung.de/en/young-european-of-the-year-2020-2/

Приятно слушане!

В този епизод сме със Стилян Ринков, който е онзи, дето всеки път ни обяснява какъв трябва да ни бъде звукът в подкаста и използва едни странни изрази, включващи криви на намкойси и децибели на нещо си. Да си признаем, след всички тези разговори не сме станали по-умни, даже напротив. Само че проблемът тук е, че Стилян е на 20. Или по-точно не е проблем за него, че има капацитет на среден изчислителен център в някой напредничав американски щат. Проблемът е, че в това отношение ние имаме капацитет на зелена еуглена, въпреки очевадната разлика във възрастта.  Ама то това не, че ни притеснява. Не... То принципно е повод за всенародни тържества, ама някак в разговора Сашо се досеща за една реплика на Кръстьо Лафазанов от шоуто Улицата по БНТ (излъчвано преди Стилян да се роди даже). Там Лафазанов играе ученик-вундеркинд, който постоянно взима участие в клас и от време на време се обърща към съучениците си с "Ах, как знааам, как потискам другите дето не знаят!". 

Та това са малките неща от живота, които ни провокираха да ви срещнем с Ринков. И да си поговорим за това - кога е създал първото си звукозаписно студио, как е станало така, че на 19 г. вече са го хедхънтвали,  къде за него би било готино да живее и защо, как хем не ходиш на училище, хем си научил немски, а междувременно някак ей така вече работиш в радио, а после и в телевизия, където от теб зависи да се крепи ефира.  

Дотолкова нещата са сложни, че Ина на няколко пъти се опитва да отгатне какви фунции се вписват в различните позиции на ефирни редактори, тонрежисьори и какво ли още не, ама не й се получава, а опитите явно продължават. 

Става дума и за Лос Анджелис, за Ухан, за креативни индустрии и студиа с техника за 5 милиона евро, за микрофони, мембрани и някакви неща, дето се случвали с въздуха и той ставал звук. 

Търсим и отговор на въпроса защо слушането на подкасти според него е "интимно" преживяване и не е за всеки, а за онези, чйто мозък може да мисли.  

Монтажът все пак го направи Сашо, а Ина мина на качествен контрол връз него. Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.

Първият ни епизод за 2021 г. е за фотографията, като професия, като призвание и като онова, което те кара да виждаш короните на дърветата с други очи. На гости ни е Надежда Павлова, куратор в галерия Синтезис. Ако се чудите какво е „куратор“ – това е онази професия, която придава живот на една фотографска галерия.

Тя през цялото време преди и след записа се притесняваше, че сме влезли в тоя разговор без особена предварителна подготовка и не е ясно какво точно ще да се е получило. Само че…! Получи се и още как – един страхотен епизод ще чуете, в който става дума за прехода от добре платена банкова работа към снимане с фотоапарат, за това защо зарязваш сигурната кариера във финансовия сектор, за да се окажеш в Индия, в къща на някакъв хълм с група ентусиасти от цял свят, за да снимате… духове. И как една сутрин виждаш маймуни, които закусват на масата ти и пият сок от сламка.

Ще чуете поредица от щастливи стечения на обстоятелствата – от невидимите през деня дини в един бустан и близки срещи с милиционер, през рецитиране на стихотворение от 11 куплета за по левче-два, с които след време да си купиш грамофон… И всичко започва от академичното гребане.

Разбира се, целият този разговор е за образите, за фотографията, за камери и обективи, за изложби и фестивали и удоволствието да бъдеш наблюдател на света наоколо.

Епизодът звучи различно благодарение на Подкастплейс (https://podcastplace.live/) и Стилян Ринков. Монтажът все пак го направи Сашо, а Ина мина на качествен контрол връз него. Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.

Всички ще се ваксинират в България, само, ако някой каже, че ваксини няма да има за всички! Ай‘ на бас! И нека има вино в самолетите!

Седнахме с Ина, без да сме се подготвили и си направихме един много добър врап-ап (това е македонската дума за обобщение) на тази година и какво научихме от нея. Минахме през много неща, но най-важното е, че покрай сериозните теми, намерихме време и да се посмеем дружно на и над почти всичко – ваксини и ваксъри, лактобацилус булгарикум, ерата на Козирога, която се оказа ера на Водолея, Европейския съюз, страхът от летене и какво ли още не.

Както казваме още в началото нашите 5 стотинки тоя път са си направо левова равностойност, защото в този един час и Ина, и Сашо ще кажат цялата тази 2020 г. през собствената си призма и какво ни остава от тази година. Но разговорът си е в много типично наш стил и звучи точно както си говорим иначе, ще ви е яд, че не сме си близки приятели, ако не сме такива де…

Ина изкара Ковид и обсъждаме дали нейните антитела са я направили безсмъртна, Сашо си губи мисълта, докато дава пример с извънземните, които ядат кисело мляко, някак си спомняме, че е имало времена, в които сме ходили не само в Гърция, но и в Босна, пък дори и в Йордания, а Сашо дава примери с Лепа Брена и сръбски министър-председатели. Говорим си и за това дали е нормално в условията на изолация вкъщи диванът да е приел формата на задниците ни…

Имаме и много да благодарим за всичко. Така се разблагорадяваме, че накрая се оказа, че този подкаст бъка от „продуценти“, или иначе казано хора, които са ни събрали и насърчили да работим това, което правим за вас.

Епизодът звучи различно благодарение на Подкастплейс (https://podcastplace.live/) и Стилян Ринков. Монтажът все пак го направи Сашо, а Ина мина на качествен контрол връз него. Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.

Желаем ви Дънинг-Крюгер ефекта да ви подмине през 2021 г., да сте здрави и да ни слушате още, щото имаме много и интересни епизоди, които вече са записани и ще ви накарат да се смеете с глас през януари.

Айде – до догодина!