Българска история

20 декември 1943 г., небето над София. Млад български пилот излита сам срещу вълна от американски бомбардировачи. Боеприпасите не стигат, машините са по-слаби, числата са срещу него. Вместо да се откаже, Димитър Списаревски насочва изтребителя си право в един от бомбардировачите и се забива в него. На 27 години, в първия и последен свой въздушен бой.

Гост на този епизод е проф. Димитър Недялков: военен летец, изследовател на българската авиация и автор на новата илюстрована биография „Списаревски. Живот в служба на България".Разговорът далеч надхвърля един човек. Той е за цяло едно поколение млади български летци, изправили се срещу несравнимо по-силен противник, знаейки, че шансовете не са на тяхна страна – и въпреки това излетели, защото под тях е била родината им. Проследяват се детството и пътят на Списаревски, обучението в Германия, състоянието на българската авиация след Ньойския договор, тактиката на американските бомбардировки над София и спорът, който продължава и до днес – има ли смисъл в една такава саможертва. Гостът прокарва и неудобни паралели със съвременността: как общество, което пренебрегва армията си в мирно време, си спомня за нея едва когато дойде бедатаЖелаем Ви приятно слушане!

Когато говорим за пазителите на историята, се сещаме за историци, археолози, архитекти. Но много рядко се сещаме за реставраторите – хората, които всъщност правят възможно да видим един многовековен паметник не просто ремонтиран, а съхранен и максимално близък до оригинала.Гост на този епизод е доц. Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата към БАН – един от водещите български реставратори.Разговорът влиза дълбоко в един непознат свят: как изглежда реставрацията отвътре; защо България има силна школа още от 1973 г., но губи специалистите си в чужбина; какво всъщност виждаме, когато влезем в средновековна църква, и колко от него е оригинал; как добронамерени, но зле изпълнени „реставрации" на икони унищожават безценни паметници; и защо, ако загубим тези няколкостотин души, които тихо пазят културата ни, ще загубим битката за българската култура.Желаем Ви приятно слушане!

Скелет на около 70-годишен мъж, висок около метър и шейсет. Лявата предлакътна кост е счупена и зараснала накриво, а от лявата страна на черепа, между слепоочието и ухото, личи стара травма – рани, които човекът е носил близо двайсет години преди смъртта си. Открит е през 1969 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Преспа, а от 1984 г. насам науката го определя като цар Самуил. Оттогава костите стоят по рафтовете в хранилищата на Музея на византийската култура в Солун. На 3 октомври те се връщат в България.Записахме този извънреден епизод дни преди събитието. Наш гост е д-р Константин Голев – медиевист от БАН, водещ на рубриката „Битките, които промениха света“ и секретар към Смесената българо-македонска историческа комисия. По телефона се включва и проф. Пламен Павлов, който десетилетия наред поставя въпроса за връщането на останките.Говорим защо сме сигурни, че това е Самуил, какво дава България в замяна и защо част от историческата гилдия смята, че губим повече, отколкото печелим. Защо мястото е „Света София“, а не базиликата в Преспа. И какво означава това за македонизма – не като политически лозунг, а като разказ, който от днес нататък ще носи една пукнатина.Заповядайте на 3 октомври на площад „Батенберг“ от 12:30 ч.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод продължава поредицата за чуждестранните лидери и техните отношения с българската държава. На фокус е румънският диктатор Николае Чаушеску – човекът, който взима властта през 1965 г. и се задържа на върха до последния ден от живота си, когато е разстрелян от собствения си народ и собствената си партия. Гост е Димитър Григоров – специалист по балканска и в частност румънска история, живял в северната ни съседка, който познава в дълбочина историческите събития и следи съвременните обществено-политически процеси в Румъния.Разговорът тръгва от популярните стереотипи в българското съзнание – че Секуритате е по-страшна от ДС, че Румъния е по-независима от Москва, че Чаушеску е „по-голям диктатор" от Живков – и ги проверява един по един. Оттам навлиза в дълбочина: възходът на „гения на Карпатите", еманципацията от Съветския съюз, мегаломанията, изплащането на външния дълг с цената на глад и мизерия, неразрешените спорове с България и накрая кървавата развръзка от декември 1989 г.Желаем Ви приятно слушане!

2 август 2026 г. За първи път в историята си Унгария спира напълно атомната си централа Пакш. Седмица по-късно същото се случва и с румънската АЕЦ Черна вода. Причината и при двете е рекордно ниското ниво на река Дунав. На същия участък от Дунав има още една централа – българската АЕЦ Козлодуй, която така и не спира работа.Гостът е Йордан Йорданов – започнал работа в Козлодуй още през 70-те години и извървял целия път до изпълнителен директор на централата в началото на века.Разговорът тръгва от тази актуална тема – защо българската централа издържа, когато съседните спряха – и оттам разгръща цялата над 60-годишна атомна история на България: как държава „от 19 век" за три десетилетия построява шест реактора и се нарежда на шесто място в света по ядрена енергия на глава от населението; каква е ролята на българските инженери и на „Енергопроект"; какво всъщност се случва в Чернобил и защо българските реактори са различни; и накрая – болезнената тема за затварянето на малките реактори при влизането в ЕС и цената, която обществото плаща за това решение.Желаем Ви приятно слушане!

📖 „Религия101“ е продукция на „Българска история“ с водещ д-р Божин Дончев.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разказва историята на един малък остров на 90 мили от бреговете на най-мощната държава в света – и на неговия дългогодишен лидер. Човек, който само шест години след неуспешен опит за преврат и затвор успява да организира революция, срещу когото ще бъдат насочени стотици опити за убийство, а той ще умре в леглото си на 90 години. Фидел Кастро – за едни герой, за други тиранин, но безспорно човек, който няколко пъти поставя целия свят на ръба на криза.Гостът е доц. д-р Гергана Алексиева от катедра „Нова и съвременна история" в Историческия факултет на Софийския университет – специалист по историята на Латинска Америка и иберийския свят през XX век, с научен интерес към теорията и практиката на популистките движения.Разговорът проследява пътя на Куба от последна испанска колония, през американското господство, до възхода на Кастро – Монкада, изгнанието в Мексико, срещата с Че Гевара и революцията. Специален акцент е поставен върху почти сърдечните отношения между комунистическа Куба и социалистическа България – три десетилетия оживен обмен на оръжия, заводи, студенти и естрадни звезди, включително емблематичното посещение на Фидел в България.Желаем Ви приятно слушане!

На 5 юни 1947 г. в пленарната зала на Великото народно събрание един депутат се качва на трибуната. Микрофонът пред него е изключен, гласът му едва стига до колегите заради виковете. В миг на затишие успява да извика само три думи: „Да живее свободата!“ Три месеца по-късно същият този човек виси на бесилката. Името му е Никола Петков, а в следващите два часа доц. Борис Попиванов представя неговата история. Гостът е политолог, преподавател по политически идеологии в Софийския университет и един от най-задълбочените познавачи на историята на земеделското движение у нас.Разговорът проследява съдбата на едно прокълнато политическо семейство – баща, брат и самият Никола Петков – и тримата убити от водовъртежа на българската политика. Проследява се пътя на Петков от професионален политик и наследник на делото на Стамболийски, през съпротивата срещу прогерманските правителства редом с комунистите, до трагичния обрат – човекът, помогнал на комунистите да дойдат на власт чрез Отечествения фронт, е екзекутиран от същите тези комунисти. Разговорът търси нюансите – Петков не е икона и не е мъченик на всяка цена, а политик, който греши, прави тактически избори и в крайна сметка избира каузата пред живота си.

На 25 септември 1396 г. край дунавската крепост Никопол се сблъскват две армии, каквито Балканите не са виждали от десетилетия. От едната страна – унгарският крал Сигизмунд начело на коалиция от французи, бургундци, немци, унгарци, поляци, власи и венецианци. От другата – султан Баязид Светкавицата. До вечерта всичко е свършено: кръстоносната армия е унищожена, хиляди са в плен, а Сигизмунд бяга по Дунав с кораб.Гостът е д-р Симеон Хинковски – историк-медиевист и един от любимците на подкаста, лично свързан с Никопол, който подготвя международна конференция за 630-годишнината от битката.Разговорът проследява защо изобщо се стига до похода, каква е ролята на разпокъсаните български владетели Иван Шишман и Иван Срацимир, как точно протича сражението и защо френското рицарско високомерие го превръща в катастрофа. Засяга се и деликатната тема за ролята на сърбите, които като османски васали посичат последните френски рицари, както и защо самата битка и до днес остава почти неизвестна за широката публика.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда една от най-загадъчните държави в средновековната история – Хазарският хаганат.Гостът е проф. Цветелин Степанов – водещ изследовател на ранното средновековие и степните народи. Разговорът проследява кои са хазарите, каква е връзката им с България на Кубрат, защо е почти невъзможно да се открие столицата им и защо тяхната история е толкова важна за разбирането на нашата собствена ранна държавност. Засяга се и болезненият въпрос за псевдонауката и злоупотребата с миналото – тема, по която проф. Степанов има категорична позиция.

Желаем Ви приятно слушане!