Българска история

Желаем Ви приятно слушане!

⚔️ „Битките, които промениха света“ е гостуваща рубрика с водещ д-р Константин Голев.

В студиото влизат двама кинолюбители – Симеон Миронов, монтажист и видеопродуцент, и Благой Иванов, писател и кинокритик. Поводът – коментарите под епизода за Одисея на Нолан, в които зрителите на канала поставят въпроса защо вече десетилетия нямаме голям български исторически епос.Разговорът минава през всичко: „Одисея“ на Нолан и защо разделя хората не по естетически, а по идеологически линии; кои исторически филми са формирали тяхното отношение към историята; колко лошо или добро е българското историческо кино; може ли да се направи нещо мащабно с малък бюджет; трябва ли държавата да финансира такива проекти; и дали фолклорът, хорърът и местните легенди са по-добрият залог за международен успех от класическия епос.Това не е кръгла маса на експерти. Това са трима души, които обичат историята и киното и търсят пресечните точки между двете.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда едно от най-значимите събития в световната история – Великата схизма от 1054 г., когато християнството се разцепва на православие и католицизъм. Разделение, което трае до днес, повече от 1000 години.Гостът е д-р Божин Дончев – теолог, историк и преподавател в Софийската духовна семинария, специалист към Църковно-историческия архивен институт на Патриаршията.Разговорът проследява как разривът между Изтока и Запада се натрупва с векове – от спора за филиокве и безквасния хляб, до сблъсъка между двама непримирими характери: патриарх Михаил Кероарий и кардинал Хумберт. Разяснява се що е папско главенство и защо православните не могат да го приемат, как Константинопол и Рим виждат един и същи въпрос по коренно различен начин и защо двата опита за помирение – Лионската и Флорентинската уния – се провалят.Специален акцент е поставен върху българската следа: как покръстването на България директно предизвиква първата схизма (Фотиевата), как цар Калоян се обвързва с папата и как българският въпрос за патриаршията се преплита с борбите на Константинопол и Рим.

Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод гостува доц. д-р Христо Беров – специалист по съвременна балканска история от Софийския университет, работил с документи в сръбските и югославските архиви. Разговорът започва с Тито – човекът, който успява да излезе от сянката на Москва, да скъса със Сталин и въпреки това да оцелее, превръщайки Югославия в държава, ухажвана и от Изтока, и от Запада. Оттам разговорът преминава към българо-югославските отношения: опитите за създаване на балканска федерация, Бледската спогодба, скъсването между Тито и Сталин през 1948 г. и последиците за България.Специално внимание е отделено на македонския въпрос – най-болезнената тема в отношенията между двете страни. Епизодът завършва с размисъл върху това как фигурата на Тито държи заедно една „невъзможна“ държава – и как проблемите, които той оставя след себе си, водят до нейния разпад.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда едно от най-великите произведения на световната литература – Одисеята на Омир, и новия филм на Кристофър Нолан по нея.Гостът е Калина Гарелова – дългогодишен кинокритик и лингвист, възпитаник на класическата гимназия и Атинския университет.Разговорът се движи по два успоредни коловоза. Първият е самата поема – кой е Одисей и защо се различава толкова от останалите герои на древността, как са я чели и тълкували хората в различни епохи, защо е почти невъзможно да се локализират маршрутите на странстванията му и какво я прави толкова живо произведение три хиляди години след създаването й.Вторият коловоз е новият филм на Нолан, който вече породи множество дискусии. Марио и Калина Гарелова преминават през всички важни моменти - от избора на актьори, през начина, по който Нолън пресъздава ключовите моменти до субективната оценка на всеки от двамата за достойнствата и недостатъците на лентата. Епизодът дава допълнителна информация и за новото издание на Одисея на издателство „Световна история", както и аудио книгата, зад която стои екипа на „1002 Продукции".Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда един от най-интригуващите и противоречиво оценявани периоди в новата българска история – личният режим на цар Борис III.

Гостът е Николай Поппетров – историк и един от най-задълбочените познавачи на Третото българско царство, гостувал многократно в подкаста.

Разговорът проследява формирането на характера на Борис III – сирачето с деспотичен баща, което пораства сред войни и политически убийства – и начина, по който тези преживявания оформят неговия политически стил: предпазлив, мнителен, изключително подготвен дипломатически. Специален акцент е поставен върху въпроса що е всъщност „личен режим" – авторитарна диктатура без тоталитарен характер, управлявана с наредби вместо закони, с цензуриран печат и забранени партии, но и с реални избори от 1938 г.

Разговорът стига и до ключовите теми: как България се обвързва икономически с Германия не по идеология, а от нужда; как царят печели Добруджа с дипломация; и каква е цената на политиката на оцеляване в навечерието на Втората световна война.

В този епизод се разглежда светът, за който всички говорят, но малцина разбират – Близкият изток.Гост е проф. д-р Симеон Евстатиев – арабист и историк, ръководител на катедра „Арабистика и семитология" в Софийския университет, специализирал в Мадрид, Берлин и Истанбул, гост-професор в Принстън. Човек, който не само е изучавал Близкия изток от разстояние, но е живял там, говорил е езика и е стоял на една маса с хора, чиито решения са променяли съдбата на района.Разговорът започва с нещо, което малцина могат да кажат за себе си – лична среща с Мохамед Фадлалах, смятан за духовен баща на Хизбула. Оттам се навлиза в дълбочината – какво всъщност представлява Близкият изток, откъде идва разколът между сунити и шиити и защо той никога не е бил само религиозен. Защо арабските държави не застават зад Иран въпреки общия враг и как заливните монархии се модернизират по начин, който Западът не очаква и не разбира напълно? Може ли да има демокрация в Близкия изток и какво най-често остава след всяка западна интервенция и докъде води демографската промяна в Европа.Това са само част от въпросите, на които Иван, Марио и госта им проф. Евстатиев търсят отговори.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се потапяме в живота и управлението на Вълко Червенков – българският лидер, ръководил страната между 1950 и 1956 г., чието име днес е почти забравено.Гостът е доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви" и един от най-добрите познавачи на тази епоха.Разговорът проследява пътя на Червенков от младия комунист, участвал в наказателната група преди атентата срещу „Св. Неделя" (1925), през дългите години в Москва като директор на Международната ленинска школа, до властта му в НРБ – период на масов терор, ускорена индустриализация и тотално копиране на съветския модел. Специален акцент е поставен върху култа към личността, ролята на Сталин в издигането му и грешката, която предрешава падението му.

В този епизод гост е Веселин Асенов – историк и автор на новата книга на издателство „Българска история" „Грях и забавление в Средновековна България".

Разговорът разкрива как изглежда ежедневието на средновековния българин отвъд битките – какво е играл, пил, ял и с какво е запълвал свободното си време.

Съществувал ли е хазаратът в царския двор и защо средновековното българско вино е имало лоша репутация сред византийците? Темата е необичайна не само за широката аудитория, но и в историографски план, където подобни изследвания са рядкост и до днес.

Веселин Асенов обръща внимание и на изворовата база, която макар и оскъдна и разпръсната е все пак достатъчна, за да се сглоби една правдива картина.