Този епизод от серията Vox Nihili е пост-апокалиптичен.

Любо, Васко и Стоян обсъждат:

— Живеем ли в пост-апокалиптично време и каква е разликата между „култура“ и „цивилизация“?

— Каква е ролята на поколенията в усещането, че живеем „след“ нашия свят?

— Каква би могла да бъде икономическата логика в свят без производство?

— Защо хората от повечето пост-апокалиптични сюжети не могат да постигнат нов социален договор?

— Кой е бил прав за „естественото“ състояние на хората: Русо, Лок или Хобс?

— Има ли смисъл в оцеляването в един пост-апокалиптичен свят и какво всъщност представлява смисълът?

— Възможни ли са оптимизмът и шегата, когато говорим за един пост-апокалиптичен свят?

Започнахме с някои по-малко впечатляващи и поради това по-рядко споменавани, но може би именно заради това – и по-важни аспекти на представата за пост-апокалипсис, свързани с естественото развитие на човешките общества (Освалд Шпенглер) и смяната на поколенията (Хосе Ортега и Гасет).

Разгледахме въпроса за „социалния договор“ след Края на света и защо в постапокалиптичните филми изключително рядко, ако въобще, се срещат фермери и земеделци.

След това отделихме немалко време на въпроса за смисъла и дали той може да се запази в една пост-апокалиптична ситуация.

Завършихме с идеята за „рекреационния“ пост-апокалипсис и способността на човека да се шегува дори и след края на своя разказ.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/132

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg