В този епизод от серията "Vox Nihili" продължихме с темата за вината и срама като част от процесите на саморефлексия, които създават субекта и обогатяват субективността.

Любо и Стоян обсъждат:

— Какво представлява срамът?

— Има ли срамът степени подобно на вината?

— Как културите на срама се свързани с въпросите за честта?

— Защо срамът е свързан с видимостта?

— Как срамът „работи“ за властта?

— Защо западните общества пазят на дистанция от себе си срама?

— Има ли граници за срама?

— Може ли да „изпитват“ срам корпорациите и търговските марки?

Започнахме с трите нравствени отношения на Соловьов: срамът, жалостта и благоговението.

Споменахме за „голия живот“ на Агамбен като продукт на срама, както и за погледът на Левинас, който представя тоталността на срама в неговата фундаментална непоносимост за нашия вроден егоизъм.

Обсъдихме и въпроса дали срамът може да бъде колективен, както и какво е общото между него и паметта.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/155

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg