В този епизод на серията "Vox Nihili" говорим за онези думи, които не трябва да се казват публично.

Любо, Стоян, Васко и Стефан обсъждат:

— Псуването като нарушение, като трансгресия и като харизма?

— Какво представлява „йогата на псувнята“?

— Кога думите се превръщат в престъпление (обида, хулиганска проява)?

— Възможна ли е естетика на псувнята отвъд нейната етика?

— Имат ли художествена стойност псувните и как се превеждат?

— Как псувнята е допринесла за раждането на културата (а ла Фройд)?

— Защо майката е толкова чест обект на ругатните?

— Каква е връзката между богохулството и псувнята?

— Какво означава някой „да гледа на водомер“?

— Как Карл Шмит може да ни научи за политиките на псуването?

— Може ли да те обидят на болест?

— Защо отвърстията „произвеждат“ мръсни глаголи?

— Какво представлява цензурата и как „чистите“ думи се „омърсяват“?

Разговорът този път беше обявен като по-свободен, за да можем да демонстрираме силата на мръсните думи и техния сплотяваш ефект за колектива. От Стивън Пинкър до Юлия Кръстева езикът на участниците се люшкаше между благоприличието и ненужната грубост.

Обсъдихме какво представляват мръсните думи; защо повечето ругатни са прояви на сексизъм (женските клетви срещу мъжките псувни) или расизъм (агресия срещу малцинствата); защо ги използваме само срещу враговете или с приятелите си.

Оказа се че за Стефан – апостолът на псувните сред нас, те имат терапевтичен ефект, който премахва неговата тревожност, появяваща се при записването на всеки подкаст. На няколко пъти трябваше да свършим с разговора, но винаги се намираше някой който да пре**е края. Е, свършихме, но можеше и още :)

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/182

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg