В този епизод на серията "Vox Nihili" продължихме разговора за рапа като изкуство, което се доближава повече до поезията, отколкото до музиката.

Любо и Стоян са в компанията на Матю Стоянов — Жлъч, с когото обсъдиха:

— Ако рапът е „музиката на ядосания добър човек“, кой е „добрият човек“?

— Какво е отношението на рапа към правилата и Реда?

— Какво ядосва „добрия човек“ и какво е в състояние да го превърне в Звяр?

— Решение ли е гневът и какво мисли „бързоногия Ахил“?

— Има ли връзка рапът с философските възгледи на Ницше?

— Има ли разликата между „злъч“ и „жлъч“ и какво представлява „народната дезамбигуация“?

— Какъв е IBAN-ът на банковата сметка на Жлъч?

— Ядат ли се дебарцините?

— Може ли да наречем рапа „жаргонна поезия“?

— Какъв е проблемът на „Амнистия“ (България, в средата на 90-те на миналия век) с ченгетата?

— Как „хубавите пички“ да разберат че „не вървят този път“?

— Има ли още разказ в текстовете на днешните рап-парчета?

Жлъч сподели за хората, които са послужили за пример в живота му, като разясни и начина, по който гледа на приключенията си с думите при създаването на текстовете на своите песни. Обсъдихме „какво е искал да каже авторът“, когато е написал следната строфа: „Бо ли ме дали си тренди кифла, или MC от Неолита“. От Илиада до Езоп, рапът намира начин да провокира, независимо дали се изправя пред Левиатан-а, за да критикува различните злоупотреби с държавно насилие, или пък слугува на въображението на своите слушатели и поръчители. В крайна сметка, подобно на разговора, рапът е форма на терапия както за пеещия, така и за слушащия.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/184

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg