В този епизод на серията Vox Nihili става дума за суетата като синоним на пустош, безполезност и „празни приказки“.

Валентин Калинов е гост на Любо и Стоян, с които обсъжда:

— „Каква полза за човека от всичкия му труд“ (Еклисиаст 1:3)?

— Поносима ли е мимолетността на човешкото съществуване?

— Има ли по-голям песимист относно нищетата на човешката природа от Блез Паскал?

— Каква е разликата между суетата и суетността?

— Каква е „работата на вятъра“, според бабата на Любо?

— Защо „всяка твар е като тревата“, „но словото Божие трае довека“ (Петър 1:24)?

— Какво представлява концепцията „моно-но-аваре“ и защо японците (отново) са различни?

— Кой е антонимът на суетата и има ли връзка той с Макс Вебер и капитализма?

— Как суетата подхранва модата?

— Има ли алтернатива „презрението към света“?

— Как суетата „свързва“ жената с огледалото?

— Върши ли положителна работа суетата, когато става въпрос за създаването на Аз-а?

— Каква е ползата от нарцисизма?

Питайки се дали има свят извън суетата, осъзнахме, че суетата е като плаващите пясъци: колкото повече приказваш за нея, толкова по-надълбоко затъваш в бездната й. Така от приказка на приказка стигнахме до „метасуета“ на Паскал, но и до „парадокса“ на Мандевил.

И все пак, след нас не остана нищо:

„Какво ще остане след мен?

Цветя – през пролетта,

Кукувица – в планините,

През есента – кленови листа.“

— Дайгу Рьокан (1758–1831),

японски поет и дзен монах

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/189

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ration: ratio.bg/support