В този епизод на серията Vox Nihili решихме да проведем експеримент: може ли да се говори за скуката, без да е скучно. Не е сигурно доколко успяхме, но във всички случаи намесихме обичайните заподозрени: Паскал, Чоран и Хайдегер.

Към Стоян и Любо се присъединява Валентин Калинов, с когото обсъждат:

— Как сКУКата е свързана с КУКувицата?

— Как скуката разпъва времето „на кръст“?

— Каква е разликата между психологическата и метафизическата скука?

— Защо „да се отегчаваш означава да дъвчеш време така както се дъвче тютюн“ (Емил Чоран)?

— Прави ли ни по-креативни скуката?

— Може ли да наречем човека „скучаеща тръстика“ (по мотиви на Блез Паскал)?

— Може ли скуката да се споделя в едно приятелство, като успешен брак или като форма на палиативна грижа?

— Кой ни отне скуката?

— Какво мисли Хайдегер за скуката?

— Каква е връзката между скоростта и скуката?

— Защо скуката е в сърцето на Реда и правото?

— Може ли изкуството да ни спаси от скуката?

Не се задоволихме нито с когнитивните, нито с онтологичните и дори с нормологичните интерпретации на скуката, а вместо това отрекохме всички забавления, които ни разсейват „на дребно“. Аскеза!

Поговорихме си както за нашата нищета (като крехки и силно объркани същества), така и за обедния демон на акедията (религиозната меланхолия на изолиралия се в килията си монах).

Завършихме с един цитат, при който с битието проговори на Любо с гласа на Вальо:

„Всичко в живота е да умееш да скучаеш значимо.“

Емил Чоран

„Сълзи и светци“

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/194

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio: ratio.bg/support