В този епизод на Vox Nihili продължаваме крипто-темата като се фокусираме върху умните договори.

Константин Василев и Никола Тошев обсъждат с Любо и Стоян:

— Разумни ли са „умните“ договори?

— Какво им е на „глупавите“ договори?

— Какви са обещанията на умните договори (smart contracts)?

— Каква е връзката между вилиците и умните договори?

— Може ли да заменим доверието с алгоритъм?

— Кой мрази адвокатите?

— Става ли Любо за оракул?

— Защо все пак не може без Държавата или…?

— Умният договор като инвестиция във валута и като договор без насрещна страна?

— Защо бюджетът на Националната здравна каса не трябва да се управлява с умни договори?

— Защо възможността да нарушаваме правилата е толкова фундаментална предпоставка за постигане на справедливост?

— Може ли да говорим за „усилени“ договори?

— След постигането на каква доза предвидимост стабилността се превръща в антиутопия?

Тежката артилерия на криптопиратите този път насочи своите оръжия срещу адвокатите, съдиите и въобще срещу всички продажни юристи, които са си присвоили пространството, в което обществата обичайно сервират даровете на справедливостта.

След банкерите не трябвали да премахнем и другите досадни посредници, които ни помагат с изпълнението на договорите? Вместо да се договаряме и да разчитаме на инструментите на държавата да наложи принудително договорите ни, не може ли да си създадем реалност, в който неизпълнението е невъзможно? Рай на кредиторите, в който всяка норма и неумолим код. Или поне код, управляван от мнозинството…

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/230

Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio: ratio.bg/support