В този епизод от серията Vox Nihili решихме да се поразходим – пеша и без предпазни колани, по някои от маршрутите на възможното автомобилно бъдеще.

Любо и Стоян отново разговарят с Константин Василев и този път обсъждат:

— Защо Любо не обича (паркираните) коли?

— Има ли онтология в скоростта?

— Може ли автомобилът да се превърне в услуга?

— Как може да се управлява една кола: отвътре и отвън?

— Ще има ли сегрегация на автономните автомобили (автобулинг)?

— Сигурни ли са ad hoc автомобилните мрежи?

— (VANET)2, V2X и човекът като риск?

— Кога колата знае повече от теб?

— Може ли да опитомим колата-хищник и да я превърнем в „Спасител“ на … пешеходци?

— Колко баби са = на един тинейджър?

— Съществува ли такова нещо като етическа експертиза и възможен ли е етичният дизайн?

— Има ли бъг в „етиката на морално съвършените катастрофи“?

— По какво се различава МПС от ЕПС?

— Кой е Мега-бай(т)чо и как той е свързан с бъдещето на Перник?

Отдадохме се на автоутопията, в която разводът между хората и воланите е настъпил необратимо, а човекът може да кара автомобил единствено в специално създадени за целта увеселителни паркове.

Както винаги: човекът (със сигурност) е проблемът, човекът (вероятно) е и решението. Как ще изглеждат автомобилите, ако се превърнат в мрежа без централен агент (шофьор) и може ли този свят да е раят на безопасността?

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/246

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support