Новият епизод на Vox Nihili е посветен на съня – „малката смърт“, чийто контрасмисъл преобръща представите ни за самите нас.

Любо и Стоян са в компанията на Стефан Русинов, с когото обсъждат:

— Говорят ли ни и какво (всъщност) ни казват сънищата?

— Може ли да се разказват сънищата?

— Как да си водим дневник на сънищата (сънозапис)?

— Може ли да работим докато спим?

— Аз ли съм този, който съм в сънищата си?

— Нося ли отговорност за това, което сънувам?

— Колко естетика може да понесе един сън?

— Къде свършва сънят и от къде започва реалността?

— Защо Пиер Дако нарича съня „разузнавач“?

— Възможна ли е социология на сънищата?

— Кажи ми какво сънуваш, за да ти кажа кой си?

— Защо толкова много си „мерим“ сънищата си?

— Спим, за да бодърстваме, или живеем, за да спим?

Когато литературата и науката говорят за съня, дори и психоанализата мълчи. От кошмарите до мокрите сънища, нощта обезсилва съзнанието, превръщайки ни в на практика безпомощни същества.

Сънят – „образът на пълната ни самота“ (Пиер Дако), се оказва доста костелив орех, скриващ едни от най-дълбоките ни страхове. Слушате и внимавайте да не заспите :)

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/260

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support