В този епизод на Vox Nihili говорим за сложната връзка между войната и етиката, обсъждайки т.нар. „справедлива война“.

В епизода се включват Стефан Русинов и Васил Лозанов. Заедно с Любо и Стоян, те обсъждат:

— Може ли да изискваме от държавите да спазват морални правила?

— Какво прави една война справедлива?

— В какво се изразява „кризата на легитимния субект“?

— Грях ли е свещената война?

— Възможна ли е естетика на войната?

— Коя причина оправдава започването на война?

— Може ли война да се води с „правилно намерение“ (Тома Аквински)?

— Каква е разликата между отбранителната, реакционната и превантивната война?

— Как ценностите се превръщат в идеология?

— Нуждае ли се войната от пропаганда?

— Защо войната е толкова важна за етиката?

— Как другият се превръща във враг?

— Възможен ли е човешки разговор за войната?

— Кой съди в края на войната?

— Има ли граници релативизмът?

Войната и етиката често са се ухажвали, но са и „воювали“ помежду си. Въпреки че някой смятат за невъзможна връзката между тях (и наричат себе си реалисти), други виждат именно във войната родното място на етиката (и на фигурата на непрозрачния друг).

Jus ad bellum, jus in bello и jus post bellum – това трябваше да бъде структурата на днешния разговор. Справедливостта обаче очаквано се оказа костелив орех и развали плановете на четиримата замесени.

Въпреки всичко успяхме (с настоящето) да съберем в едно изречение имената на Тома Аквински и Ленин, както и на Блажени Августин и Александър Дугин. Дано сме успели да ви заинтригуваме.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/275

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support