В този втори епизод, посветен на войната, се опитахме да проследим тайните ѝ пътечки, минаващи както през планинските хребети на Япония, така и през съдебните зали в Хага.

Любо и Стоян са в компанията на Васил Лозанов и Стефан Русинов, с които обсъждат:

— Нужни ли са правила на войната?

— Що за (морална) общност е войската?

— Каква е връзката между Хагакуре и Хага?

— Има ли какво да каже Сун Дзъ на Иисус Христос?

— Как войната помага на етиката и… обратно?

— Враг ли е мъртвият?

— Как скръбта води до търпение и опитност?

— Можем ли да съществуваме без желание за война?

— Каква е ролята на паметта и какво рискуваме, когато маргинализираме историята?

— Има ли нещо, което може да оправдае жестокостта пред другия с лице?

— Кое е по-силно по време на войната: мозъкът или сърцето?

— Кои са жертвите на войната?

— Проблем ли е човекът по време на война и как идеологията опитомява милосърдието?

— Каква е разликата между фигурите на героя и предателя?

— Какви са наказанията при отклонение от военна служба и кога един войник може да откаже да изпълни заповед на своя военачалник?

— Защо го прави Фродо?

Правилата на войната имат своите метаморфози, изпъстрили историята на човечеството. Но защо са нужни правила на подобно събитие, като войната, в което ужасът дехуманизира всяко страдание и превръща насилието в основен псевдонаратив?

Възможно ли е победата да бъде недостатъчна, когато сме загубили себе си и има ли правила, които могат да ни запазят като хора, дори и по време на войната?

Както посочи и Стефан, хората са хора навсякъде – и на изток, и на запад: очевидност, която често се забравя. Възможна ли е паметта в лабиринта на войната?

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/280

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support