Този епизод на серията Vox Nihili разглежда неспособността на човечеството да се справи с един от най-големите си проблеми: неравенството.

Любо и Стоян обсъждат:

— Колко вида хора има?

— Кой е най-големият ни провал?

— Кога неравенствата се превръщат в невъзможност за комуникация?

— До къде водят рекламите и хедонизмът?

— Защо Джон Ролс не е прав, а „булото на невежеството“ НЕ работи?

— Какво се случва, когато имената на хората означават различни видове храна: пържен ориз (Горенг), пипер (Бахарат) и др.?

— Можем ли да решим затворническата дилема с 666 участника?

— Решение ли е канибализмът?

— Възможна ли е общност от двама?

— Дупка ли е… Земята?

— Какви са границите на опортюнизма, жестокостта и идеализма?

— Може ли да гледаме на Дупката (EL HOYO) като на вид на етажната собственост?

— Ще спасят ли децата Света или ще спасим Света в името на децата?

Разговорът днес е посветен на филма „El hoyo“ (2019), предлагащ ни архитектурна метафора на неравенството. Паралелното съществуване на изтънчени кулинарни отговорности (изобилието на Кухнята) и на взаимно изяждащи се хора (дълбочината на Дупката) се оказва не само възможно, но и твърде устойчиво.

Макар и някои да влизат в Дупката (Платформата) доброволно: за да получат сертификат за участието си в екстремно риалити шоу, оказва се, че гладът не прощава на никого, а след определен момент ценностите на сърцето отстъпват пред соковете на стомаха.

Може ли да оцелее оризовият Дон Кихот, охлювът на надеждата в един свят, в който, ако не останеш там, където си…, падаш.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/296

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support