В този епизод на Vox Nihili обсъждаме как можем да увеличим интелигентността: природна, технологична и емоционална, на града.

Любо и Стоян обсъждат заедно с Георги Пенчев:

— Какво точно означава един град да е умен?

— Има ли „умни“ села?

— Как дигиталните близнаци (двойници) ни помагат да създаваме умни градове?

— Какви сензори има в София?

— Трябва ли градското осветление да се включва автоматично на всяко слънчево затъмнение?

— Защо Uber не е част от умния град… или е?

— Умен ли е „Зеленият“ град?

— Как формата на собственост: частна или публична, разпокъсана или централизирана, влияе върху „интелигентността“ на един град?

— Може ли градът да бъде единна енергийна (еко)система?

— Можем ла да преборим корупцията с изкуствен интелект?

— Какво означава един град да е самоуправляващ се: буквално?

— Каква е разликата между красивия, умния и хубавия (добрия) град?

— Кои са тъмните страни на Умния град?

— Какви нови бизнес възможности се откриват, когато един град се опитва да поумнее?

С Жоро Пенчев разгледахме различните версии на понятието за умен град, за да установим, че умният град се нуждае не само от софтуер (оптимизирани с помощна на код процеси) и хардуер (правилно изградена и поддържана инфраструктура), но и от… умни хора. Какво ще стане обаче, когато самият град стане по-умен от хората в него и решава сам (вместо кмета и общинския съвет) как трябва да се живее в него? Да това и за още много други „умни“ теми разговаряхме в този епизод.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/367

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support