В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат:

- Каква е връзката между играта и автоеротичността?

- Какво представлява принципът на Реалността?

- Колко инфантилен трябва да си, за да играеш?

- Има ли Голяма игра?

- Какво се случва с играта, когато влязат правилата?

- Каква е връзката между педагогика и детинщина?

- Защо професионалният спор не е „игра“?

- Какво представлява „чистата“ игра?

- Може ли публиката да играе, докато има „игра с публиката“?

- Каква е „играта“ в цирка?

- С какво не може да си играем?

- Каква е разликата между геймърът и плейбоят?

- Може ли изобщо да дефинираме играта?

- Какво представлява „невротичната“ игра?

С Петър Горанов подхванахме темата за играта, която всички играем… или сме престанали да играем. Децата знаят как да играят, но дали с възрастта (по стъпките на Русо) не се отдалечаваме от тази същностна способност на Homo Ludens. Колко луд трябва да си, за да играеш истински, и къде може да открием днес автентичната игра? Говорейки около тези въпроси, се оказа, че това, което може да кажем за играта, всъщност е … игра на думи.

За госта:

Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.

===

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/378

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support