В този епизод Любомир Бабуров, Ива Мечкунова и Стоян Ставру обсъждат:

- Може ли да говорим за смъртта?

- За какво говорим, когато говорим за смъртта?

- Какво се случва след „ръба“ на смъртта?

- Коя е „първата смърт“ и защо тя не е нашата (Левинас)?

- Има ли „добри“ практики, когато говорим за смъртта?

- Защо думите за смъртта се държат като апории?

- Може ли смъртта да бъде продуктивна?

- Каква е ролята на траура и може ли да бъде структуриран опита за смъртта?

- Какво представлява „не-крачката“, „не-достъпът“ в контекста на „възможността за абсолютната невъзможност на Dasein“?

- Разбираемо ли е това, което казват Хайдегер и Дерида (тезата „Хайдегерида“)?

- Колко начина на свършване познаваме: умиране, погиване и кончина?

- Безсмъртни ли сме и в какъв смисъл това „не е скандално“?

- Наша ли е смъртта и може ли „животът като такъв“ да се отнася към „смъртта като такава“?

- Какво представлява съдебно-медицинския дискурс към смъртта: апории срещу норми?

Разговорът е провокиран от провежданите срещи за разговори за смъртта.

За госта:

Ива Мечкунова е организатор на „DeathCafe“.

===

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/396

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support