В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Откога водят диалог помежду си и защо понякога той не се получава?

- Какво представлява диалогът като философски метод?

- Защо Сократ вярва в това, че „Аз знам, че сам нищо не знам“?

- Защо Платон пише диалози?

- Каква е разликата между дискусията и дебата?

- Как медиите променят диалога?

- Кои са основните предпоставки, правещи възможен диалога?

- Как може да водим диалог с хора, за които смятаме, че отказват да признаят ключова за нас ценност?

- Какво имат да ни кажат „философите на диалога“ (Мартин Бубер)?

- Какво означава, че един диалог е неделим?

- Възможен ли е „Аз“ без „То“ и „Ти“?

- Какво губим, когато губим диалога?

- Какво ни остава, когато не можем да разчитаме на диалога?

- Защо всички признато красиви жени си пожелават „СВЕТОВЕН МИР“?

Днес разговорът е за разговорът, който разграничаваме от диалога. Стоян и Любо споделят за приятните и трудните моменти в разговорите, които са водили (вече над 140), без да се оплакват твърде много един от друг. И все пак те са съгласни, че могат да бъдат съгласни, че не са съгласни, когато съгласието изглежда непостижимо. Има неща, за които трябва да се говори, но и такива, за които трябва да се мълчи. Посредством езикът (диа – логос) може да бъдат решение много въпроси и конфликти, но има и ситуации, в които фактическата мирна заедност на телата може да създава много по-трайни и демократически потентни общества. Затова нека останем заедно дори и когато смятаме диалогът за невъзможен.

===

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/418

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support