В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:

- Каква е поуката от баснята за кокошката, която ражда златни яйца?

- Има ли разлика между алчност и нетърпение?

- Ако алчността е жажда, каква течност може да я удовлетвори?

- До къде може да ни доведе сребролюбието?

- Има ли празнота в основата на алчността?

- Какво представлява желание, изгубило се в себе си?

- Кой определя мярата на нуждата?

- По какъв начин израза „Много си стиснат“ е свързан с аналното (Фройд)?

- Алчни ли са животните/корпорациите?

- Може ли Стоян да бъде алчен на самотен остров?

- Каква е връзката между прогресът и алчността?

- Какво представлява „алчността за живот“?

- Как си купуваме „биологично време“?

- Може ли да измерим алчността?

Разговорът е трети пореден в рамките на темата „Седемте смъртни гряха“. Още в самото начало – преди да дадем традиционната „оперативна дефиниция“, се съгласихме, че греховете са взаимно свързани и сегрегирането им в отделни клетки е обречено усилие. И все пак алчността е грях, който лесно може да бъде култивиран, опитомен до различни форми на гарантиране на бъдещето, осигуряване на собствения интерес и предприемачество. Гримирането на алчността в ерата на свръхкапитализма не може да скрие прекомерността, която разрушава не само социалното, но и природното. Икономиката и екологията – и двете: науки, свързани с дома („ойкоса“), свидетелстват, че днес, чийто разрушителен ефект се проявява под формата на нарастващи неравенства и необратими климатични промени. Не, не бяхме алармисти. Слушайте и ще видите :)

===

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/420

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support