В епизода Любомир Бабуров, Калина Петкова и Стоян Ставру обсъждат:

- Живеем ли в симулация?

- Каква е разликата между симулация и симулакрум (Жан Бодрияр)?

- На какво ни учат симулациите?

- Какво ни отнемат симулациите?

- Вредни ли са социалните мрежи?

- Каква е разликата между разказването на приказка и съвременните компютърни игри?

-Правят ли ни повече свободни технологиите и в частност: медиите?

- Ще го бъде ли Стоян в Амазония?

- Каква е разликата между „слабите“ и „силните“ медии?

- Защо дяволът е преди всичко „Изкусител“?

- Какво представлява перформативната симулация?

-Коя е „истинската“ реалност и наистина ли искаме да живеем… в реалността?

-Младите не са ли по-умни (адаптирани) от нас?

- Защо фейсбук създава (sic?) нови видове „приятелство“ и „общности“?

- Мога ли да share-на живота си със своята съпруга?

Дигиталната среда в наши дни създава редица ефекти, които са продължение на дадености, наблюдавани десетилетия по-рано. Когато сложим интернет и социалните мрежи в контекста на предшестващите ги медии, разбираме по-добре цялостните развития, от които е част днешната картина. Днешният разговор е разговор за последиците от технологичното усилване на медиите като генератори на симулирани реалности, в които хората губят стари и развиват нови умения. Има ли нещо лошо в „бързите“ медии и трябва ли да се притесняваме за децата … Или всъщност децата да се притесняват за нас? Чуйте.

===

За госта:

Калина Петкова е PR по образование и професионално ежедневие, което донякъде означава, че често е в симулация. При нас е по-скоро в качеството си на доктор по комуникации. Работила е в изследователски проекти, посветени на медийната среда у нас и от няколко години е лектор в магистърска програма „Семиотика, език и реклама“ в СУ.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/473

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support