В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво представлява четенето и как го правим ние хората?

- Защо четенето е осмият смъртен грях?

- Какво желаем и какво четем?

- Каква е историята на четенето и кога четенето е било и слушане?

- Как фикцията при четенето се различава от виртуалните светове на видеоигрите?

- Какво правим, когато четем и как това е свързано с екстаза?

- Какво мислят Яус и Изер за четенето?

- Кой определя какво трябва да четем?

- Може ли четенето да е… „производство“ (и на какво)?

- Как четенето може да се превърне в лов и бракониерство (Мишел дьо Серто)?

- Можем ли изобщо да кажем, че сме чели една книга?

- У-бект ли е книгата?

- Каква е ролята на другостта при четенето (авторът, другият)?

- Изпитваме ли чувство за вина, когато не сме прочели докрай една книга?

- Какви са практиките на не-четенето?

- Какви са правата на читателите?

- Какво пропускаме, когато (не)четем?

Четенето се е превърнало в достъпна практика едва след изобретяването на печатницата и нарастването на общата грамотност. Днес все по-често се изразяват съмнения и притеснения, че социалните мрежи предлагат „неустоими“ изкушения пред нашите мозъци, които ни карат да скролираме вместо да четем. Текстовете се превръщат в потоци от видеа и коментари, а способностите и знанията на учениците вече са „независими“ от броя на книгите, които са прочели. Може ли да се говори за край на четенето, въпреки сериозното количество издавани и купувани книги? Защо четенето е толкова важно за модерната епоха и как това се променя през последните десетилетия? Това е може би и епизодът, в който най-често и най-продължително четяхме по време на разговора :)

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/488

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support