Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:

- Защо толкова често даваме примери?

- Какво представлява ентимемата и как е свързана с примера?

- Как може един силогизъм хем да е фундаментално „счупен“, хем да си работи добре?

- Каква е разликата между пример, парадигма и модел?

- „Прост човек“ ли е съдията (питаме Аристотел)?

- Кога примерът е „препон“ (примерът за пример, изключителният пример)?

- Пречи или помага примерът?

- Какво представлява дедуктивното вклиняване?

- Как функционира примерът: редукция и генерализация, интерпретация, парадигматизация?

- Кога ще заменят примерите в задачите в учебниците по математика?

- Каква е разликата между добър и хубав пример?

- В какво се състои „троянският кон“ в примера?

- Кой пример е „секси“?

- Пример ли е цитатът в науката?

- Какъв пример е прецедентът в правото?

- Има ли място за примери в нормативното?

- Какво представлява „въплътеният пример“ (Христос, Сократ)?

- Що за пример беше примерът с едната ръка (Стоян)?

Няма разговор във Вокс нихили, в който да не сме дали някакви примери. Да, обикновено неточни, неясни, а понякога и доста странни примери. И все пак те са част от аргументативната ни стратегия и всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера. Приятно слушане!

===

За госта:

Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература в катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/521/

Гледайте и на видео: https://www.youtube.com/watch?v=WgNlijzTyIY

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/