Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво представляват „зоните“: от Зона Б5 (в София) през Зона Х (на Вандърмиър) до зоните за паркиране?

- Как се държат зоните в литературата и в правото?

- Има ли ги зоните на картите?

- Защо ни плаши „безразличната“ природа?

- Какво представляват „хиперобектите“ и „тъмната екология“ на Тимъти Мортън?

- Как един човек се превърна в… кръстопът?

- Какви абекти се изхвърлят след пикник и какво можем да правим с неща, които не разбираме?

- Има ли граници човешкото разбиране?

- Как Марс промени цвета си: от червен през зелен към син (Ким Стенли Робинсън)?

- Каква е разликата между колонизация и тераформиране?

- Какво представлява новия жанр „анти-дистопия“?

- Къде ни води провала на антропоцентризма?

- Може ли да разказваме от името на дърветата?

- Как се различава Гея на Латур (критичната зона на живота) от Зона Х на Вандърмиър (критичната зона на анихилация)?

- Какво представлява разбиране с участие?

В този епизод разказахме за много и различни зони, разказани от фантасти през последните 70 години. От Соларис до Зона Х търсихме границите на онова, което може да бъде разбрано от човека, и начините, по които хората се опитваме да удържим последиците от провала си да картотекираме реалността. Пространството и времето понякога ни подлудяват, запазвайки пълното си безразличие към нашата (човека) уникалност. Какво ни остава тогава, освен да се откажем от представата за собствената ни ценност? Или пък да се предадем на мистичното? Как литературата превръща зоната на езика в поле, в което силите разместват ясните позиции на субекта и обекта, за да ни разкрият онтологичното непокорство на света.

===

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-211/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/KGndp3XMchk

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/