Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:

- Коя е Арахна, с какво предизвиква Атина и коя от тях в крайна сметка побеждава?

- До какво може да доведе един спор между две жени?

- Обсебени ли са гърците от … мярата?

- Защо боговете паяци са винаги жени?

- Има ли мухи в паяжината на Арахна?

- Каква е разликата между чудовище и чудо?

- Как се тъкат нишките на живота?

- Симпатизира ли Овидий на Арахна?

- Що за наказание е превръщането на жената в паяк?

- Има ли „мегдан“ за хомоеротизъм между Пентей и Дионис?

- Защо романтиците свързват Дионис с Христос?

- Каки са отношенията между Аполон и Дионис (Ницше)?

- Как виното и веселието са свързани с Дионс?

- Какво ни казва „погледът на паяка“?

Арахна е млада жена от Лидия, прочута тъкачка, чиято изкусност ѝ носи голяма слава. Арахна е толкова уверена в своите умения, че предизвиква самата богиня Атина (Минерва) покровителка на занаятите. Разгневена от тази дързост, Атина се явява под образа на старица и предупреждава Арахна да не се сравнява с боговете. Арахна отказва да отстъпи, и тогава богинята разкрива истинската си същност и приема предизвикателството: състезание по тъкане. Атина изобразява на своя гоблен сцени, в които боговете наказват хората за тяхната гордост и непочтителност. Арахна, от своя страна, изтъкава сцени на любовни измами и насилия, извършени от самите богове, особено от Зевс, изключително изкусно, дори съвършено. Гобленът ѝ е толкова прецизен, че Атина не може да намери техническа грешка, но е разгневена от тематиката, която разобличава божествената несправедливост. В гнева си Атина разкъсва творбата на Арахна. Отчаяна Арахна се обесва, но Атина я пощадява от смъртта, като я превръща в паяк (arachne), осъждайки я вечно да тъче. Наред с темите за хюбриса и размисъла за границите между човешкото и божественото творчество, историята на Арахна е свидетелство за силата на изкуството като форма на истина. Слушайте ни! :)

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.

Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру.

Видео към епизода тук: https://youtu.be/D4VQKg2pHBE

За госта

Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

________

#about #podcast

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др.

Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.