Любомир Бабуров, Милена Манова и Стоян Ставру обсъждат:

- Защо скърбим?

- Какво се случва с преживяването ни за време, когато скърбим?

- Какви са различните начини за скърбене и какво представлява „дневникът на скръбта“?

- През какви фази преминава процесът на скърбене?

- Каква е разликата между траур и меланхолия (Фройд)?

- Конкурират ли се ритуалите и психолозите в пространствата на скръбта?

- Как скръбта е свързана с дълга и вината и допустимо ли е да се радваме след загуба?

- Имаме ли право да кажем за мъртвия нещо лошо („за мъртвия или добро, или нищо“)?

- Какво представлява dark tourism?

- Как скърбенето е свързано с раждането на градовете?

- Какво представлява мета-скръбта и скръбта за скръбта?

- Какво представляват политиките на скръбта (Джудит Бътлър)?

- Защо скръбта е присъстващо отсъствие и конституираща травма (Жак Дерида)?

- Как Западът се отнася към смъртта и защо са ни нужни притчи от Изток?

- Как скърбим по време на война?

- Как се различават индивидуалната от колективната скръб?

Какво означава да скърбим и защо скръбта не е просто лична емоция, а дълбоко човешки и политически акт? В разговора обсъждаме скръбта като присъстващо отсъствие – нещо, което не само бележи загубата, но може да ни промени из основи. Разговаряме за това как скръбта разрушава линейното време и ни въвлича в повтарящо се настояще на отсъствието, как различните култури и епохи структурират процеса на скърбене: от ритуалите за инициация до личните „дневници на скръбта“. Разграничаваме траура и меланхолията според Фройд, обсъждаме съвременната конкуренция между психотерапията и обредността, както и напрежението между паметта, вината и правото на утеха. Скръбта се оказва не само афективна, но и етична форма на вярност към мъртвияо. От dark tourism до мета-скръбта, от градовете като пространства на памет до политиките на скръбта у Джудит Бътлър – ще се опитаме да разберем защо не всички животи заслужават да бъдат оплаквани. С помощта на Жак Дерида мислим скръбта като конституираща травма, а с оглед на съвременните войни и дигиталната епоха питаме: как скърбим, когато мъртвите не изчезват напълно? Един епизод за границите между любов, истина и забрава.

Гледайте епизода с видео тук: https://youtu.be/GYDCZ5o6s5Y

За госта

Милена Манова е психолог (СУ „Св. Климент Охридски“) и сертифициран практикуващ психотерапевт от 2000 г към WAPP (Световната асоциация по позитивна психотерапия). Преподавател и супервайзър по позитивна и детска психотерапия. Управител на Институт по позитивна психотерапия. Председател на БАТА (Българска асоциация по Транзакционен анализ). Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгата „Хиперактивното дете“ (2010, 2012), Креативна кутия „Бърза помощ за родители“, “Емоционални карти“, карти Позитум, Наръчник по Транзакционен анализ. Съавтор на „Защо все аз?“ – Терапевтични приказки за деца и родители, статии в научни издания. Най-новото й издание е интерактивната книга – игра „Усещам, мисля, разбирам…своето тяло“.

За подкаста #about #podcast

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.