Продължаваме с романа "Братя Карамазови", в новия епизод по темата Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Кой обича адвокатите?

- Каква е ролята на дамите в съдебния театър на зрелищното правосъдие?

- В какво се състои „извънредната сила на обвинението“?

- Каква е психологията на „руското престъпление“?

- Защо прокурорът акцентира върху „двете бездни“, а адвокатът – върху „двата края“?

- Що за семейство е семейство Карамазови?

- Какво би казал Фройд на Дмитрий Карамазов?

- Как може да бъде спрян прокурорът, превърнал се в „тържествуващ романист“?

- Способен ли е адвокат Фетюкович да разбие „трагичната и крещяща съвкупност на фактите“?

- Съществува ли процесуално релевантна разлика между прокурора (Иполит Кирилович) и адвоката (Фетюкович) при осъществяване на принципа на състезателност в наказателни процес?

- Съответства ли на правото на последна дума на обвиняемия задължението на съда „да го разбере“?

- Какво означава да си истински баща?

- Кой е генерал Гартунг и как е свързан с отношението на Достоевски към адвокатите?

В дванадесета глава „Съдебна грешка“ от „Братя Карамазови“ Достоевски описва последния етап от процеса срещу Дмитрий. След пламенната реч на прокурора Иполит Кирилович идва ред на адвоката Фетюкович, който блестящо защитава Дмитрий, изтъквайки противоречията в доказателствата и липсата на пряка връзка между него и убийството на Фьодор Павлович. Публиката е силно развълнувана, а дори съдебният състав изглежда впечатлен от силата на защитата. Въпреки това, след дълго обсъждане съдът произнася присъда „виновен“, което шокира много от присъстващите. „Да, нашите селяци не се дадоха!“ – възкликва някой от присъствалите. Достоевски нарочно подчертава трагичната ирония – най-убедителната защита и очакването за оправдание се оказват напразни. Но какво се крие зад заглавието на книгата „Съдебна грешка“ и защо дори романист като Достоевски отказва правото на вътрешен живот на адвокатите? Има ли въобще адвокатинът (адвокатушката и пр.) (право на) душа?

Гледайте ни и на видео: https://youtu.be/uKZZOYsl71w

Допълнителни материали:

- Братя Карамазови., прев. Димитър Подвързачов, Симеон Андреев. София: Издателство „Захари Стоянов“, 2017;

- Дневник на писателя. Том I. 1873, 1876 г. Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Лиляна Минкова. София, Издателство „Захари Стоянов, 2021.

- Дневник на писателя. Том II, 1877, 1880 г. Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Владимир Райчев. София, Издателство „Захари Стоянов“, 2021;

- Разбиране и институции. Образи на съда в българската литература. Александър Кьосев, Литературна мисъл, 2025, № 2.

===

За подкаста #about #podcast

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Проф. д.н. Стоян Ставру е ръководител на секция “Етически изследвания” в Института по философия и социология при Българската академия на науките, чийто основни интереси в областта на биоетиката и биоправото, философията на собствеността, етика на технологиите и пресечните точки между философи, литература и право. Негова основна цел при организирането и провеждането на епизодите на подкаст серията “Вокс нихили” е да направи по-видим и по-интензивен приносът на академичната общност за решаването на едни от най-важните социални и културни въпроси на нашето съвремие.