Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:

- Кои са Осите и защо пият „съдийско мляко“?

- Кой е Аристофан и защо е имал „проблеми“ с Клеон?

- Каква е разликата между квероланта и съдофила?

- Какво подхранва съдийската страст на Клеонофил?

- Как публичният процес се превръща в „домашно“ правосъдие?

- Как ериниите се превърнаха в оси и защо осите да са нещо… „лошо“?

- Защо рендето е основен свидетел на обвинението срещу Лабет?

- Защо му е петел на съдебния заседател?

- Как членовете са свързани с правосъдието?

- Кой подмени вотът?

- Има ли нещо, което може да умилостиви жадния за „кръв“ (вина, присъда) Клеонофил?

- Как се яде сладко „процес със кисело“?

- Как ревностният съдебен заседател се превърна в хулиган?

Разговора може да чуете ТУК.

Комедията „Осите“ (Σφῆκες) на Аристофан, поставена за първи път през 422 г. пр.н.е., е сатира на съдебната система в Атина и прекомерната зависимост на гражданите от съдебните дела като средство за социален и политически контрол. Тя осмива атинските съдилища и особено старите граждани, които посвещават живота си на ролята на съдебни заседатели. Клеонохул се опитва да убеди баща си, че животът на съдебен заседател не е толкова престижен и доходоносен, колкото той си мисли. За да направи това, той му предлага да му организира домашен съдебен процес срещу куче за това, че е отмъкнало сиренце. Това пародира действителните съдебни процеси в Атина, като поставя различни въпроси и към съвременното правосъдие. Ако се чудите на къде може да отиде разговорът, слушайте ни.

Допълнителни материали:

- Осите, Аристофан, прев. Александър Ничев, София: Народна култура, 1985 (линк).

Представяне на госта:

Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).