Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.

Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:

- Кои е Фауст и как е свързан с немския национализъм?

- Съществувал ли е Фауст?

- Как Гьоте променя народния мит?

- Кой е Фауст и защо към него проявяват интерес както Бог, така и Мефистофел?

- Защо „Мефистофел“ често „се бърка“ с „Аристотел“?

- Как безкрайното стремление подменя благодатта с договор?

- Колко налудност има във „Фауст“ на Гьоте?

- Защо договорът с Мефистофел е пра-матрица на приложната етика?

- Как договаряме със злото, превръщайки го в наш партньор в етиката и извън нея?

- Какво се крие зад „Фаустовския дух“ на капитализма?

- Какво ще стане, ако спрем?

- Какво дължи облигационното право на Гьоте и в частност на „Фауст“?

- Как да институционализираме Дявола?

- Кои са лемурите и защо са важни?

- Защо Бог в крайна сметка спасява душата на Фауст?

Фауст е една от най-емблематичните фигури в европейската култура – архетип на човека, който в стремежа си към познание и власт над света сключва сделка с дявола. Произходът на образа е немски, но неговото влияние обхваща почти всички европейски литератури, философии и изкуства. След Марлоу Гьоте е най-известния интерпретатор на мита за странстващия алхимик, астролог и маг от южна Германия, обвиняван в черна магия. Как този образ се е превърнал във фундаментален архетип на модерния човек и защо такова чудовищно произведение като „Фауст“ на Гьоте е станало част от немския литературен канон – това е центърът на днешният епизод.

Разговора може да чуете ТУК.

Допълнителни материали:

- Фауст (книга), Гьоте, прев. Любомир Илиев, 2024 (линк).

Представяне на госта:

Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.