Колко трудно се предава вътрешният свят на самовглъбен персонаж, защо не е важно преводът обезателно да е гладък, възможно ли е да се говори за еквивалентен ефект върху немските и българските читатели, каква е разликата между „римско гърне“ и „гювеч“, колко хубаво е да няма драми с глаголните времена, как преводът може да разчупва езиковото чувство на българските читатели, какво представлява програмата „Традуки“, колко са готини безглаголните изречения, как се превеждат игрословици и словотворчества, разсейват ли бележките под линия, окей ли е сходни ситуации да се отиграват по различни начини, стоят ли добре един до друг пудингът и пачата – по тези и още въпроси се раздумваме с преводачката Майа Разбойникова-Фратева.

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Аквариус“.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Това е вторият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.