Неидентифицирана болест в Демократична република Конго предизвиква вниманието на Петко и Никола. За периода от 24 октомври до 5 декември 2024 са били регистрирани 406 случая на неидентифицирана болест, придружени от симптоми като треска, главоболие, кашлица и болки в тялото. От тях 31 са смъртните случая, основно сред деца под 5-годишна възраст.

От тази мистериозна пандемия, Никола и Петко се връщат 28 000 години назад във времето, за да обсъдят намерена в перфектно състояние мумия на саблезъб котарак от Ледената епоха. Смята се, че котето е било на по-малко от два месеца. Генетични и изотопни анализи на останките ще могат да дадат повече информация за диетата, местообитанията и социалната структура на саблезъбите котки, както и за условията на техния климат.

В епизода ще чуете още за открите останки и на друго същество, нещо средно между птицечовка и ехидна, както и за развитието на 800-годишната норвежка сага за "човека от кладенеца".

===

Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Pwrteams, вижте отворените им позиции на https://pwrteams.com/careers?utm_campaign=ratio_october_2024&utm_source=blog&utm_medium=referral.

Допълнителни бележки към епизода:

Гледайте и на видео: https://youtu.be/zbTlP1IKaI0

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:

- Коя е „мадам (Ева) Бовари“ и с какво тя превъзхожда всички?

- Кой е аптекарят Оме?

- Кой е Ернест Пинар и как е свързан със съдбата на Густав Флобер (реализъм), Шарл Бодлер (модернизъм) и Йожен Сю (масова литература)?

- Какво представлява „поезията на прелюбодеянието“ и как тя се отразява върху „скуката в семейството“?

- Кога юристите спират да четат, не трябва да четат?

- Естествено ли е едно малко момиче да си измисля грехове?

- Кое е най-опасното в „Мадам Бовари. Провинциални нрави“?

- Трябва ли да се пазят младите жени от вредата на „прекалено добрия“ реализъм?

- Има ли граници, които и най-леката литература не бива да преминава?

- Кой е Жюл Сенар и как успява да защити Флобер?

- Как се съчетават добродетелта в литературата и добрия вкус?

- Какво означава да симпатизираш на порока?

- Защо съдът оправдава Флобер, но същата година (1857) осъжда Бодлер?

- Как се променя прокурорската стратегия на четене при обвинението срещу „Цветя на злото“?

- Може ли едно произведение да се чете без автора и фрагментарно?

- Кой (не) чете по-добре: литераторите или юристите?

- Защо има съдебен процес в САЩ срещу „Одисей“ на Джеймс Джойс?

- Как се различават порнографията от литературното произведение с художествена стойност?

- Как да четем Маркиз дьо Сад и Батай?

Основният фокус на настоящия разговор е съдебният процес срещу Густав Флобер.Но той не е единственият, при които юристите се заемат с четенето а една литературна творба, за да проверят дали няма закононарушение: престъпване на обществения и на религиозния морал. В този епизод литературата се среща с „наказващата“ страна на правото през желанието на юристите да наложат определени закони в писането на художествените текстове. Но има ли цел литература и може ли тази цел да й бъде дадена отвън (Бурдийо) – през прочита на юристите?Трябва ли литературата да прави добро или пък спокойно може да удържи себе си като място за рефлексия върху злото? Кога сложността е просто оправдание на некачествената литература и кога тя е причина да спрем да я четем като юристи? Приятно слушане! :)

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

===

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-207/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/VtPTzz7Txt4

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Революционен “умен” инсулин привлича вниманието на Никола и Петко в днешния епизод. Учени разработили нов вид инсулин, който динамично се адаптира към промените в нивата на кръвната захар в реално време, потенциално трансформирайки управлението на диабет тип 1.

За разлика от стандартния инсулин, който изисква многократни дневни инжекции и не може да се адаптира към бъдещи промени в кръвната захар, този иновативен глюкозо-реактивен инсулин (GRI) остава неактивен в организма и се активира само, когато нивата на кръвната захар се повишат, след което се деактивира, когато те се нормализират.

Освен за това невероятно откритие срещу борбата с диабета, в епизода ще чуете още за:

- Метод за прочистване на “forever chemical”

- Вълшебни фибри

- Начините, чрез които рака може да общува с мозъка ни.

===

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-238/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/WvWjQSHOR_c

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Кога за последен път сте се замислили как работи Уикипедия? Кой пише съдържанието? Как се гарантира за неговото качество и достоверност? Отговорите на тези въпроси обсъжда Никола с едни от хората, които се грижат за качеството и достоверността на българската версия на енциклопедията.

С Иглика Иванова, експерт по медийни политики, разговаря за това как Уикипедия поддържа баланс между свобода и отговорност и как се справя с дезинформацията.

А с Лъчезар Илиев, софтуерен инженер и един от най-активните уикипедианци в България, поглеждатзад кулисите, за да разберем повече как се създават и редактират статии и как технологията оформя бъдещето на платформата.

===

Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-21/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/ZtVY12JqV4E

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:

- Кои са Лахет (Бабуров?) и Никий (Ставру?) и какво ловува този път Сократ?

- Защо бащите се грижат за душите на своите синове, за да станат последните „хора с високи качества“?

- Каква е разликата между мъжествеността, храбростта и смелостта?

- Трябва ли да се „върне“ задължителната казарма?

- Съществуват ли специалисти по смелост?

- Кое е по-важно при смелостта: опитът или знанието?

- Смели ли са животните?

- Защо се карат Лахет и Никий така, че да се налага Сократ да ги усмирява като малки деца?

- Каква е целта на „Сократовото разпитване“?

- Какво означава да си „майстор в бягането“?

- Какво представлява „световната душа“?

- Каква е разликата между неразумното дръзновение и разумното упорство?

- Кой говори „празни приказки“?

- Каква е разликата между безстрашното дръзновение и „храбростта от предвидливост“?

- Изчерпва ли смелостта „цялата добродетел“?

- Какво се случва, когато всички са объркани в еднаква степен?

- Кой е „възможно най-добрият учител“?

- Какво означава да си смел днес: да стоиш на място и да не отстъпваш или да не оставаш неподвижен и непрекъснато да се учиш?

- Смелост или глупост е готовността на Лахет и Никий да участват в разговор за смелостта заедно със Сократ?

„Лахет“ е диалогът, който поставя въпроса „Подходящо ли е за момчетата, или не е, да изучават да се бият в тежко въоръжение?“. Като цяло разговорът е за добродетелите и по-специално за смелостта, която получава няколко различни и все неприемливи за Сократ дефиниции, сред които: смелостта е налице, „ако човек остане в бойния ред, готов да се бие с враговете и не побягва“, т.е. вид издръжливост (упорство) на духа, съпроводена от разума; смелостта е вид знание – „знание за това, кое е опасно и кое безопасно по време на война и във всички останали случаи“. Наред с „древните“ въпроси на мъжеството, в разговора обсъдихме и част от съвременните проблеми, които поставя понятието за смелост в европейските постгероични общества.

===

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

За госта

Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-206/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/AWtPEBMKqeA

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Октоподи, организиращи риби в ловни дружинки и въдворяващи ред чрез наказване на мързеливците, привличат вниманието на Никола и Петко.

Учени наблюдавали в продължение на 120 часа октоподи по време на лов и установили, че те са невероятно добри командири. Организират т.нар ловни дружинки и си сътрудничат с риби, докато ловуват, като формират междувидови съюзи, в които всеки участник допринася със своите умения за по-успешен лов. В случай, че някоя от рибите се “скатае” от работа или направи някакво друго нарушение, октоподите често реагират с бързи и целенасочени „удари“, за да я накажат.

Освен това се оказва, че участниците в дружинката комуникират непрестанно по между си, като октоподът взима винаги крайното решение.

В епизода ще чуете още за 6-тия полет на Starship, за мисията Dragonfly и SpaceX, както и кратка ретроспекция на годината на Ratio Weekly.

===

Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Lidl, с чиято подкрепа се излъчи този епизод.

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-237/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/1Wi0clclYb4

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Свикнали сме да мислим за езика като за някаква константа в живота ни, макар и някои от правилата му (не без обществено внимание!) да се променят. Както може да бъде съвсем жив, така обаче един език може и да се окаже напълно изчезнал. Какъв е пътят му?

В този епизод на inter alia Васко, Ники и изследователят на езика д-р Тихомир Рангелов говорят за живота и смъртта на езиците. От разговора можете да научите повече за:

- Kаква дефиниция можем да дадем на езика?

- Kак различаваме език от диалект?

- Kолко езици има в момента по света?

- Kакви са особеностите на езика ахамб, който д-р Рангелов изследва?

- Kоя е лейди Гергана и какво общо има с езика?

- Kакво представлява “езикът в кутия”?

- Kолко застрашени езици има в света днес?

- Kак се документират застрашени езици?

- Kак се избира името на един език?

- Kой език наричаме спящ?

- Kакво са креолските езици и пиджин?

- Eтично ли е да се документират тайни езици?

- Kаква е ролята на големите езикови модели (LLM) днес?

- Защо най-щастливите хора живеят във Вануату?

Картината на изображението е на Нанси Рурк. Творбите ѝ можете да откриете тук: https://nancyrourke.com/

Ако ви харесва какво правим и искате да ни помогнете да продължаваме да ви радваме със словото си, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support.

===

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/inter-alia-62/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/hSfklK2vIQ4

Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат:

- Защо държавата помилва?

- Каква е разликата между помилване и реабилитация?

- Каква е разликата между помилване и амнистия?

- Какво му е изключителното (извънредното) на помилването и как президентът (държавният глава) се отнася към компетентностите на съдебната система?

- За кои престъпления не може да се даде помилване?

- Какво означава, че помилването е „право“ на държавния глава?

- Заради кого се поправят хората?

- Поправими ли са престъпниците и какво правим с Морсьо (Чужденецът)?

- Хубаво нещо ли е надеждата и за кого?

- Кои са доживотниците?

- За какво престъпление е помилван Йосиф (и неговите братя) от египетския фараон?

- Прошка ли е помилването?

- Кои сапредпоставките, при наличието на които може да се даде помилване?

- Възможно ли е произволно и немотивирано помилване и кой контролира държавния глава?

- Може ли указът за помилване да бъде написан на ръка (и на коляно)?

- Какво представлява индексът на помилване и защо стойностите между 1 и 1.5 са най-предпочитани?

-За кои добри практики по помилване е била похвалена българската държава?

Съгласно чл. 74 от Наказателния кодекс на Република България президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор – да опрости или замени. Що за суверенна власт е помилването и защо държавата, дори и когато е организирана като диктатура, има нужда от нея. Какво означава наличието на множество масови помилвания по време на празници или пък липсата на каквато й да е милост от страна на държавата към осъдените? Кога наказателната репресия е толкова нетърпима, че трябва да се откажем от наказанието? За тези и много други въпроси чуйте разговора.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-205/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/RulTlY3K8AY

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Огромен град на маите бе открит векове след като е изчезнал под джунглата в Мексико. Благодарение на специална техника Lidar, която картографира структури, заровени под растителността, археолозите успели да разкрият огромен комплекс, състоящ се от пирамиди, спортни площадки, пътища, свързващи различни райони и амфитеатри.

Освен за изгубения град на Маите, Никола и Петко разговарят и за … диаманти на Меркурий. Симулации на ранната история на Меркурий предполагат, че планетата може да съдържа слой от твърд диамант с дебелина около 15 километра, разположен между ядрото и мантията.

В епизода обсъждат още:

- Нов град от древния път на коприната открит на изненадващо място

- Вертикални вятърни турбини

- Стършели, пиещи абсент

===

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-236/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/X3NCFaykVTg

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво представлява всъщност OpenAI o1? Какво рекламират OpenAI? Какъв е този Chain of thought?

Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив в епизода. Разговарят за най-новото от света на изкуствения интелект – моделът o1-preview на OpenAI и какво го прави толкова впечатляващ. Разказват повече за неговите възможности, ограничения и потенциалът му да решава сложни задачи.

Ще чуете още и за новият интелигентен дигитален асистент от Google - NotebookLM и ще разберете как може да ни улесни в ежедневието и дали това е бъдещето на дигиталната организация.

А какво означва, че за първи път ИИ може да се “напъне” малко повече, чуйте в епизода.

===

Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/

Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-20/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/9UB_fDyUD0k

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/