Спортните събития през изминалата седмица с акценти в предаването от  9 октомври:

Ще чуете коментари за:

Филмът на Теодор Ушев Ф – 1.618

Изборите – анти-утопичната действителност. Дните на размисъл продължават и до днес. Вотът „Не подкрепям никого“?

Формула 1 : Титла за Верстапен в Япония. Наказание за Ле Клер.

Втора групова фаза на Световното първенство по волейбол – жени.

Събеседници: 

Божидар и Габриел от клуб „Млад журналист“ с коментари за ситуацията в  Шампионска лига.

Репортаж от Израел на Феня и  Искра Декало: Футболното хулиганство – как се справят в Израел.

Минутите на Иво Иванов: Най-интересното от американския спорт.

Сандра Велечева – Хънт  споделя впечатления за Световното първенство по баскетбол за жени в Австралия.

▪️ Антропологичен анализ на вота и по-скоро към какво ни приближава той - към правителство с парламентарна подкрепа или към поредно служебно правителство - за това говорим в този епизод "Политически НЕкоректно" с професора по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Ивайло Дичев.

▪️ Ще чуете още и следизборната оценка на Иво Балев в "Новини с добавена стойност", а в рубриката ни "Отвъд Хоризонт-а" Лилия Димитрова разказва и за други народи, които често ходят до урните.

В "Преге" 6 от новите заглавия на книжния пазар, които Младен Влашки препоръчва:

Лев Николаевич Толстой. Хаджи Мурат. 244 стр., ок. 3А, Кръг, 2022.

Кирил Кадийски. Сонети. 490 стр., ок. 6А, Колибри, 2022.

Джойс Каръл Оутс. Блондинка. 768 стр., ок. 6А, Бард, 2022.

Макс Сеек. Мрежа. 454 стр., ок. 4А, Емас, 2022.

Карън Хоумър. Диор. 156 стр., ок. 4А, Hybridbook, 2022.

Лор Наймайер. Криминализацията на комунизма в европейското политическо пространство след студената война. 382 стр., ок. 5А, Рива, 2022.

▪️ Ще бъде ли съставено правителство в рамките на този парламент? Това е темата на този епизод на „Политически НЕкоректно“.

▪️ На този въпрос е посветен и коментарът на Калина Андролова в нейната рубрика „По ръба“.

▪️ Гост е анализаторът Валентин Вацев. 

▪️ В рубриката си „След края на историята“ доц. Александър Сивилов ни напомня, че преди половин век се появява „Представи си“ на Джон Ленън и че както тогава, така и сега е добре да предпочетем мира пред войната.

Този подкаст е за хората, които си задават трудни въпроси за развитието на света, за успеха и провала на едно общество.

Ще даде идеи как да оборудваме децата си с умения, които им носят най-голям шанс за успех.

Всички предприемчиви хора, които понякога се чудят дали са на прав път, ще открият някои отговори.

Икономическо мислене е способността да взимаме решения в свят, който се променя. Включително заради решенията на други, защото човешките решения са в социална рамка.

Времевата рамка на човешките решения предполагат планиране, прогноза, оценка на рискове и въздействия.

Във време, в което отново имаме разместване на политическите пластове, повдигаме въпроса за професионалното развитие на младите лекари у нас, защо специализантите и медицински сестри предпочитат да търсят обучение и реализация в чужбина?

В този епизод даваме думата на експерти по здравни политики, преподаватели доайени в българската медицина, които предлагат как да бъдат привлечени младите лекари да лекуват у нас. Защо една от първите стъпки е да се увеличи заплащането им?

Разказваме кои са липсващите специалности и защо е така, ще дойде ли време, в което няма да имаме патолого-анатоми, които да разчитат биопсии и изследвания, и съдебни лекари, които да подомогат дейността на криминалистите.

Необходим ли е нов модел на здравната система и защо заплатите не могат да са еднакви за всички болници. Това се темите в този подкаст.

Гости в епизода са:

✅ Акад. Владимир Овчаров, професор по анатомия, хистология и цитология в МФ на МУ-София.

✅ Проф. д-р Андрей Кехайов, президент на Югоизточния европейски медицински форум

От разговора ще научите:

✅ Защо младите лекари искат да работят зад граница

✅ Криза в здравеопазването по отношение на кадровия потенциал

✅ Защо и политиците лекари в Народното събрание трябва да са наясно как да се преодолее кадровия дефицит

✅ Може ли да има уеднаквени заплати в болниците

✅ Каква трябва да бъде началната заплата на млад лекар

✅ Какви механизми да се използват, за да се увеличат работните заплати на лекарите

✅ Какво може да предприеме държавата

✅ Ако парите следват пациента, има ли за какво да настояват добре оборудваните с екипи и техника болници

✅ Как да се подходи по проблема с общинските болници

✅ Трябва ли да се позволи закриване на общински болници

✅ Средства има, но те трябва да се управляват ефективно

✅ Остойнностяването на КП в болничната помощ, на цените в ИБМП трябва да бъдат формирани комплексно, отчитайки и демографския срив и регионолните особености за нужда от здравна нужда

✅ Кое в момента не е включено в цените на клиничните пътеки

✅ Трябва ли здравната вноски да се увели от 6 на 8 на сто

✅ Защо болниците трябва да останат търговски дружества

✅ Трябва ли да се промени здравноосигурителния модел

✅ Защо е най-важно да се създадат системи за ефективен контрол над разходването на средствата в здравеопазването

Легендата на Левски и на българския футбол Божидар Искренов е гост в поредния епизод на подкаста „Фактор“. Дни преди да се върне в Съединените щати, където живее и работи от години, „Радостта на народа“ разказа любопитни подробности за бляскавата си кариера и за това кое е единственото нещо, за което съжалява:

В епизода ще чуете:

- Кой е „виновен“ за прякора му „Радостта на народа“?

- Разпознават ли го още по улиците в България?

- Любопитни случки от първия си ден в Левски, а след това и за трансфера в ЦСКА.

- Защо не играе на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г?

- Колко талантлив е бил синът му Георги и съжалява ли той сега, че е сменил футбола с хокея на лед?

- Ще се роди ли нов Божидар Искренов или трябва да го изградят школите?

- С кой друг спорт е републикански шампион, преди да се насочи към футбола?

- Кой е бил любимият му футболист?

Този епизод на „Фактор“ може да гледате и в YouTube

В навечерието на Европейската седмица на донорството – 9 октомври, отваряме голямата тема за трансплантациите и донорството в България. Въпросите поставят трансплантираните пациенти и техните близки в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата"Ще научите:

✅ Защо държавата не заплаща един от животоспасяващите медикаменти от имуносупресивната терапия при белодробно трансплантираните у нас

✅ Как си набавя медикамента Илияна

✅ Защо без това лекарство Илияна не може да провежда цялостно терапията си

✅ Проследяването е нас и в Австрия - къде са затрудненията като престой и пътни разходи

✅ Защо е важно да се даряват органи

✅ Липсата на донори ли е най-същественият ни проблем пред спадащия брой трансплнатации у нас

✅ Защо бюджетът за трансплантации не отговоря на реалните донорски ситуации и трансплантации у нас

✅ Какво става с листата на чакащи за трансплантация

✅ Проблем ли е все още финансирането на трансплантационната дейност

✅ ИАТ трябва ли да бъде отново самостоятелна агенция

✅ Защо Хърватска и Северна Македония ни изпреварват по донорски ситуации и трансплантации

✅ Посланието, надеждите и препоръките на трансплантираните пациенти и техните роднини към политиците у нас

Гости в епизода са:

✅ Илияна Христова от Варна, белодробно трансплантирана във Виена

✅ Георги Пеев от Хасково, трансплантиран със сърце и бъбрек

✅ Николинка Аврамова от Търговище, чийто съпруг е бъбречно трансплантиран в УМБАЛ „Лозенец“

От епизода ще научите кой е Благослав Михайлов, откъде идва идеята да се създаде платформата Стража.bg, защо този сайт е изключелно важен за защитата на гражданските права у нас, както и:

💡 Как гражданите могат да видят отчетите на партиите и имената на дарителите на всички партии в България

💡 Как гражданите могат да разберат какво са говорили народните представители и как са гласували по време на целия си мандат

💡 Защо партиите никога не са изхарчвали толкова средства за кампаниите си, колкото в момента

💡 Могат ли гражданите да се свързват с народните представители в България

💡 Пример за какво е изсветляването на данните от СЕБРА експлорър (системата, която показва всички плащания, направени от държавата)

И още:

💡 Какво представляват отворените данни – къде и как държавата достига до хората

💡 Защо е важно да има машинно четими данни в интернет

💡 Kак отворените данни могат да помогнат в борбата с дезинформацията и с фалшивите новини

💡 Ако гражданите сами могат да проверявaт фактите и твърденията, няма да има фалшиви новини, но каква е ситуацията в момента

Европейската комисия представи нов законодателен акт за  киберустойчивост, с който се въвеждат задължителни изисквания за  киберсигурност за продуктите с цифрови елементи през целия им жизнен  цикъл.

Как ще се отрази този законопроект след приемането му от ЕП  на бизнеса, кой ще носи отговорност за защитата на продуктите, ще има  ли различни версии на софтуера за Европа, какво трябва да предприемат  потребителите за лична информационна защита.

Отговори дава д-р Александър Кирков, ръководител на  Научноизследователската лаборатория по кибернетична сигурност в УниБИТ и  консултант на Европейската агенция за киберсигурност ENISA.